Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

И все пак се чувстваше виновен, докато двамата с Кевин претърсваха телата по-късно същата сутрин. Но вината се беше превърнала в постоянна част от живота му, подобно на студа, глада и скръбта. А Кевин, дори и да беше забелязал, че нещо тревожи Алекс, реши да не разпитва. Двамата намериха приличен брой обувки, часовници и палта и в замяна получиха супа, зеленчуков микс, черен боб и ориз за Алекс и водка за Кевин.

Джули се беше събудила, когато Алекс се върна.

- Няма да ходим на училище днес - обяви той, докато й подаваше продуктите. - През целия ден ще претърсваме апартаментите, ще събираме това, което можем да използваме, и ще го носим тук.

- А какво ще обядваме? - попита Джули.

- Не знам. Тази храна ще ни стигне ли до вторник?

Джули прегледа донесеното от Алекс и провери запасите в шкафовете.

- От ориза и боба можем да измъкнем по две яденета - каза тя. - И всеки от нас може да вечеря консерва супа утре. Имаме консерва зеленчуци, консерва моркови и консерва грах. Няма ли да вземеш храна утре?

- Надявам се да взема. Но не трябва да разчитаме на това.

- Значи, няма да обядваме - реши Джули. Намръщи се. - Преди харесвах празниците. А сега празник означава ден, в който няма обяд.

Изведнъж двамата доловиха безполезното бръмченe на хладилника, а лампата в хола, която Алекс винаги оставяше включена, грейна.

- Трябва да използваме електричеството, докато можем - каза Алекс. - Хайде да извадим количките за пазаруване и торбите. Ще рискуваме и ще хванем асансьора нагоре, но после трябва да сме внимателни, защото, щом токът спре, може да не дойде до вторник.

Джули изглеждаше замислена.

- Нека оставим всички неща в някой от горните апартаменти - предложи тя. - В противен случай всеки човек на улицата може да види през прозореца събраните вещи.

Алекс не се беше замислял за това. Огледа железните решетки на прозорците им, които предпазваха от крадци. Изглеждаха стабилни, но ако някой беше достатъчно отчаян, можеше просто да разбие вратата.

- Ще дръпнем пердетата - реши той. - И без това отвън не влиза много светлина. Щом вземем няколко допълнителни одеяла, ще покрием прозорците с тях. Така хем ще се предпазим донякъде от студа, хем ще се скрием от погледите на минувачите. Предпочитам да държа нещата тук и да са постоянно подръка.

Джули изрови торбите за боклук изпод мивката.

- Добре - съгласи се тя. - Какво точно ще търсим?

- Абсолютно всичко - отговори Алекс. - Храната вече сме я взели, но съм убеден, че има много палта, пуловери и обувки. Одеяла и юргани. Фенерчета, свещи, батерии, клечки. Чорапи. Алкохол. Всякакви медицински принадлежности. Ще разменя това, което не можем да използваме. Оглеждането ще трябва да бъде бързо, но обстойно.

- Влошава ли се положението? - попита Джули и Алекс усети прикритата паника в гласа ѝ.

- Да, струва ми се. А не вярвах, че е възможно.

- Не искам да ям плъхове или мъртви хора.

- Нито пък аз - кимна той. - Хайде да тръгваме, за да не ни се наложи.

понеделник, 5 септември

- Джули! - провикна се Алекс, без да успее да скрие раздразнението си. - Тениските ми са мръсни. Не успя ли да ги изпереш по-добре?

Напомни си, че вече никой не бе така спретнат, както някога, но тъй като учебната година официално започваше на следващия ден, Алекс искаше да изглежда възможно най-прилично.

- Защо сам не си изпереш проклетите дрехи? - озъби се тя.

Алекс стисна ръката ѝ.

- Забранявам ти да ми говориш така. Не го прави никога повече.

- Или какво?

- Или няма да ядеш - отвърна той.

Джули го изгледа стъписано.

- Не си сериозен, нали? - попита тя. - Би задържал цялата храна за себе си?

Алекс опита да си спомни кога за последно не беше усещал глад. Бри не гладуваше. Беше охранена като котенце. Ако той беше позволил на чичо Джими да вземе Джули, сигурно и тя щеше да е охранена.

- Не го казах сериозно - отговори той и пусна ръката на Джули. - Докато аз имам храна, и ти ще имаш храна.

- Трудно е да пера на ръка - обясни Джули. -Може би не трябва да ходя на училище, когато вкъщи има ток. Така ще мога да използвам пералнята и сушилнята.

Алекс поклати глава.

- Училището е по-важно - каза той. - Вече сам ще пера собствените си дрехи. И ако не съм достатъчно чист, ще мога да се сърдя единствено на себе си.

- Папи никога не се занимаваше с прането - отбеляза Джули.

- Е, да, ама аз не съм папи - отвърна Алекс. Папи никога не би заплашил дете с глад, независимо колко са мръсни дрехите му.

вторник, 6 септември