Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

сряда, 31 август

Алекс заведе Джули на училище, направи си обиколките и отиде в „Сейнт Маргарет“. Пристигна малко след края на сутрешната литургия. Чакането пред кабинета на отец Франко беше доста по-кратко отпреди. По-малко хора, по-малко проблеми.

Въобще не попита свещеника дали има новини от Пуерто Рико. Беше престанал да набира номера на нана още преди да им спрат телефона в апартамента, което беше станало преди две седмици. Папи го нямаше, както и мами, както и Карлос, както и слънцето.

- Нямам вести от приятелите ми в манастира - каза извинително отец Франко. - Но съм убеден, че всичко с Бриана е наред.

- Не затова съм дошъл - отвърна Алекс. - Става дума за Джули. Тя е добре, и двамата сме добре. Все още имаме храна, а в училищата още сервират обяд. Но не знам докога ще продължи това и реших да попитам дали не сте чували за някое място извън града, на което приемат момичета на нейната възраст. След няколко седмици ще навърши тринайсет. Доста е силна и работлива.

- Имаш предвид някой манастир като този, в който е Бриана? - попита отец Франко. - Не съм чувал за друг.

- Имам предвид каквото и да било място - поясни Алекс. - Просто в случай че положението се влоши. Църквата трябва да разполага с някакво убежище за момичета - сиропиталище или приют, или нещо такова.

Отец Франко поклати глава.

- Трябва да има нещо - настоя Алекс. - Не можете ли да се свържете с епархията и да попитате?

- Ще ти кажа това, което знам - отвърна отец Франко. - През последните три месеца Църквата се занимаваше с починалите и умиращите. Само две католически болници в града останаха отворени. Повечето от малките черкви са затворени и бях уведомен, че и „Сейнт Маргарет“ ще затвори врати преди Нова година. Само се моля да е отворена по Коледа. Всички социални служби прекъснаха дейността си. Всички деца на приемна грижа бяха изпратени извън града през юли, нови деца не се приемат. Повечето от училищата ще затворят тази есен. Във вътрешността на страната има държавни евакуационни лагери. Най-близкият, за който знам, е в Бингхамптън. С Джули можете да отидете там, но не би било разумно да я изпратиш сама. А дори да останете временно там, после пак ще трябва да намерите безопасно място, на което да отидете.

- Няма ли манастири, които приемат момичета? -попита Алекс. - Знам, че е твърде млада за послушница, но все трябва да има манастир, където би могла да отиде.

- Манастирите бяха покосени - отговори отец Франко. - Тези по крайбрежието бяха наводнени, а тези във вътрешността трябваше да се справят със земетресения, вулканични изригвания и болести. Благодаря на Богородица, че успяхме да намерим безопасно място за Бриана. Може би всеопрощаващата Пресвета Дева ще намери място и за Джули.

Пресветата Дева беше намерила място за Джули, помисли си Алекс, докато излизаше от „Сейнт Маргарет“. При чичо Джими и леля Лорейн. Вината за случващото се с Джули беше негова. Заради него тя живееше в този ад и Алекс щеше да прекара вечността в пъкъла заради страданията, които ѝ беше причинил.

четвъртък, 1 септември

Алекс се събуди с мисълта за фенерчето за трийсет долара, без да знае защо. От всички решения, които беше взел, това, да не купи фенерчето, беше единственото, за което никога не съжаляваше.

После си спомни как продавачът му каза, че цената на фенерчето ще се покачи, и осъзна всичко. Стойността на това, което събираше от труповете, щеше да спадне с намаляването на хранителните запаси. Днес чифт обувки струваше две консерви боб и кутия макарони. След месец щеше да е късметлия, ако получеше само макарони.

Първо си помисли, че трябва веднага да излезе и да обиколи целия град в търсене на трупове, но после осъзна какво всъщност означаваше мисълта за фенерчето. Имаше достъп до четири апартамента, пълни с неща, които можеше да използва или размени. Четири сандъчета със съкровища, които беше пренебрегвал, защото дълбоко в себе си беше вярвал, че е грях да взема чужди неща без разрешение.

И без това щеше да отиде в ада. Можеше поне да вземе това, което успее да намери.

Състави плана, без да буди Джули. Трябваше да се направи днес. Не помнеше кога за последно беше имало ток през уикенда, така че не можеше да чака дотогава. В петък сутринта имаше опашка за храна и петък следобед беше най-подходящото време да се пазари, тъй като предполагаше, че запасите на Харви случайно изпадат от петъчните камиони с помощи.

Докато се обличаше, се зачуди дали да не помоли Кевин за помощ в претърсването на апартаментите, но реши да не го прави. Кевин се държеше страхотно, но Алекс не искаше да го поставя пред такова голямо изкушение.