Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

-Вземи го.

-Чудесно - усмихна се Кевин. - Тогава ти можеш ди вземеш всички обувки. За мен остава часовникът на татенцето, а за теб - този на мамчето.

-Не ги наричай така - каза Алекс.

-Не бъди толкова докачлив. Те са просто тела. Душите им са в рая или ада, или там някъде. Сигурно дори не са католици. Хайде, свали ѝ обувките. Трябва да свикнеш.

Алекс си пое дълбоко дъх, после изхлузи обувките на жената. Кевин направи същото с тези на мъжа.

- Аз ще сваля тези на бебето - предложи Кевин.

- Благодаря ти.

Кевин поклати глава.

- Държиш се така, все едно за първи път виждаш труп. Какво, да не си турист?

- Не знам - отвърна Алекс. - Друго е, когато лично аз ги докосвам.

- И ние скоро ще сме такива. Виж какво ще ти предложа. Хайде да си понамокрим краката и да продължим още няколко пресечки по-надолу. После ще разменим нещата. Ще си промениш възгледите, когато тези боклуци се превърнат в хляб и риба.

Алекс се съмняваше, че ще си промени вижданията относно ограбването на мъртъвци. Но последва Кевин по „Ривърсайд Драйв“. Водата плискаше под краката му, чорапите му се намокриха през обувките. Беше студено - неестествено студено по този странен начин, с който Алекс не можеше да свикне.

- Мислиш ли, че някога отново ще стане топло? -обърна се той към Кевин.

- Достатъчно ще ни е топло в ада. Имам предчувст вие за Деветдесета. Виждаш ли? Казах ти.

Той се затича по улицата. Алекс го настигна. Новият труп не изглеждаше толкова зле, просто мъртъв старец.

- Има очила - отбеляза Алекс. - Те търсят ли се?

- Добър въпрос. Хайде да ги вземем и ще разберем. Хубав часовник. Няма палто, но този пуловер несъмнено ще ни спечели някоя вкусна консерва. Хайде, помогни ми да го сваля.

Алекс махна очилата на мъжа и ги прибра в торбата си. Вдигна едната ръка на мъжа, Кевин хвана другата и заедно измъкнаха пуловера от тялото. Алекс взе мокасините на мъжа, а Кевин прерови джобовете му.

- Днес нямаме късмет с портфейлите. Но като цяло сутрешният пазар беше доста ползотворен. Готов ли си да разменим събраното?

Алекс кимна.

- Тогава да тръгваме - каза енергично Кевин.-Може да открием още нещо по пътя.

Но единствените трупове, които видяха, бяха стари и обрани.

Когато завиха по Деветдесет и пета, Алекс забеляза едно тяло.

- Виждаш ли го? - попита той.

- И още как.

Алекс се насили да се приближи пръв. „Правя го за Джули - напомни си той. - Бог ще ми прости.“

- Има палто - отбеляза Алекс.

- Бас ловя, че е получил инфаркт. Добра плячка, Моралес. Я да видим дали има портфейл.

Кевин свали палтото на мъжа и Алекс претърси джобовете му.

- Намерих го!

- Твой е - кимна Кевин. - Вземи обувките и часовника, а аз ще взема палтото. Нали е честно?

- Честно е. Това истински ролекс ли е?

-Май да. Палтото е от кашмир. Е, предполагам, чe смъртта, ранно или късно, идва за всеки от нас. За него просто е било по-рано. А ние ще спечелим доста от днешната работа.

- Сега накъде? - попита с облекчение Алекс, доволен от това, че претърсването на телата най-после е приключило.

- Към Харви - отвърна Кевин. - Нашият квартален дилър. По-добре се научи да го обичаш, защото той държи монопола в тези райони.

Надписът пред магазина гласеше: ШИВАШКО АТЕЛИЕ,, ХАРВИ“. Кевин влезе пръв и Алекс го последна. Възрастен мъж, плешив и не прекалено чист, седеше зад тезгяха. Подът беше покрит с торби и кашони. Помещението не приличаше на шивашко ателие и Алекс подозираше, че мъжът пред тях не е истинският Харви.

- Кевин - каза възрастният мъж. - Какво носиш днес?

- Благинки - отвърна Кевин. - Чудни благинки. Това е приятелят ми Алекс. Дръж се добре с него, Харви. Може някой път да дойде тук сам, не си и помисляй да го мамиш.

- Твоите приятели са и мои приятели - заяви Харви. - Покажи ми какво носиш.

Алекс и Кевин извадиха от торбите всичко, с изключение на пистолета.

- Чудесно - одобри Харви, докато опипваше палтото. - Поотделно ли да ви плащам?

Кевин кимна.

- Две бутилки водка за твоите неща - предложи Харви. - Навит?

- По-добре да са три - отговори Кевин.

- А най-добре да има слънце и безгрижни дни -сряза го Харви. - Върни слънцето за ден и ще ти дам трета бутилка.

- Добре, нека са две - примири се Кевин. - Я сега обърни внимание на Алекс.

- Очилата ще ти свършат ли работа? - попита Алекс.

- Не знам - отвърна Харви. - Все още няма пазар за тях. Но може да се окажат полезни някой ден. Портфейлът е използваем.

- Нося и ролекс - изтъкна Алекс.

Харви сви рамене.

- Часовникът си е часовник. Днес и биташките часовници работят перфектно. - Почеса се по брадичката. - Чуй какво ще ти предложа. Тъй като си нов в занаята и си приятел на Кевин, ще ти дам шест консерви със зеленчуци плюс две консерви риба тон и пакет с шест бутилки минерална вода.