Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Алекс си пое дълбоко дъх.

- Дадено - заяви той.

Успокояваше се с мисълта, че поне Кевин смяташе това, което щяха да направят утре, за полезно.

вторник, 9 август

- Добре - обяви доволно Кевин в седем на другата сутрин. - Имаш маска и торба. Готов си. Ето ги и гумените ръкавици.

- Нося малко ментолов гел - каза Алекс и протегна кутията към Кевин. - Намажи мъничко от него под носа си. Ще облекчи миризмата.

- Добра идея. - Кевин размаза гела. - Добре тогава. Петдесет на петдесет, нали? Щом сме заедно, разделяме плячката. Ще ти покажа къде можеш да я размениш за храна или нещо друго.

- Звучи честно - отвърна Алекс.

- Хайде тогава. Да тръгваме. Искаш ли да минем по Осемдесет и осма?

- Не - поклати глава Алекс. - Нека е Осемдесет и девета.

Кевин се засмя.

- Направо си е табу, нали? Да пазаруваш тела на улицата, на която живееш. И аз така го усещам, макар да не разбирам защо. Отец Малруни сигурно би могъл да го обясни.

Момчетата закрачиха по Уест Енд Авеню към Осемдесет и девета. Макар да имаше няколко тела по Уест Енд Авеню, Кевин ги подмина.

-Тук няма нищо ценно - обясни Кевин. - Ще се научиш да различаващ къде е плячката. Отблясъкът на часовниците е доста полезен. Часовници винаги се търсят, обувки - още повече. Както и всичко, което стои в портфейл - пари, лични документи и т.н. Пазарът за палта също се разраства. Колкото по-студено става, толкова повече се увеличава търсенето.

-И можем да разменим тези неща за храна? - понита Алекс. Храната в петъчните чанти ставаше все по-оскъдна и макар Алекс да пропускаше вечерите в повечето дни и да постеше в съботите, пак не оставаше почти никаква храна за Джули.

Кевин кимна.

- Виждаш ли това, което виждам и аз? - попита той и посочи към едно тяло, проснато по средата на улицата. - Имаме нещо прясно.

Дотича до трупа, а Алекс го последва.

Беше мъж, напълно облечен, но без връхна дреха.

- Обзалагам се, че са го захвърлили в последните няколко минути - отбеляза Кевин. - Почти не мирише, но това може да се дължи на твоя гел. Вземи часовника, а аз ще проверя джобовете.

Алекс помоли Бог за прошка и свали часовника от китката на мъртвеца.

- Нищо - въздъхна Кевин и сви рамене. - Различните семейства подхождат по различен начин. Някои си мислят, че е хубаво да оставят документ за самоличност. Други крият домашния си адрес. Явно тези са от вторите. А сега обувките. Хубави са. Близките му са постъпили глупаво, като не са ги задържали.

Алекс изхлузи лявата обувка, докато Кевин се погрижи за дясната.

- За теб са - каза Кевин. - Слагай ги в торбата. Това там друго тяло ли е?

- Да, така мисля - отвърна Алекс. - Жена.

- Мъжете са за предпочитане. Техните обувки търсят повече. Но нека все пак хвърлим по едно око.

Пресякоха улицата и се приближиха към проспа труп. Миризмата се разнасяше из цялата улица.

- О, доста е ароматна - отбеляза Кевин. - И безполезна. Забележи - вече е без обувки.

- От колко ли време е тук? - попита Алекс и усети в гласа си горчива злоба. Повечето от плътта на жената беше изгризана и момчето виждаше стърчащите от дрехите кости.

- Сигурно от два дни. Хайде. Ей там виждам, че има някакъв куп. Може да ни излезе късметът.

Алекс последва Кевин до ъгъла на Осемдесет осма и „Ривърсайд Драйв“.

- Забелязваш ли колко е влажна улицата? - попи Кевин. - Съвсем скоро целият град ще е така. Колкото по-влажно става, толкова повече ще се търсят сухи обувки. Я, та това е цяло семейство. Гледай само - татенце, мамче и бебе.

Алекс се взря в тях. Ръцете на майката се бяха от пуснали и бебето беше паднало до нея. Бащата лежеше върху тях двамата.

- Ще повърна - възкликна Алекс.

- Само не върху мен.

Алекс свали маската и се извърна настрани. Стомахът му беше празен, но му се гадеше болезнено. Усети ръката на Кевин на рамото си и се извърна към него.

- Ако не им вземем обувките, някой друг ще го направи - каза Кевин. - Виж, застреляни са. Бас залагам, че татенцето е застреляло мамчето и бебето и после себе си. Колко мило, че се е сетил да го направи на улицата. Или само ги е изнесъл тук и после се е гръмнал. Няма значение. Чудя се колко ли ще изкараме от бебешките неща. Разменял съм разни детски артикули, но никога бебешки обувки.

Алекс си спомни каква беше Джули като бебе. „Правя го за нея“, каза си той.

-Нямат палта - отбеляза Кевин. - Но скивай тук. Татенцето има нов пистолет.

Алекс се взря в оръжието.

-Ще го размениш ли? - попита.

Кевин поклати глава.

-Някой ден може да се окаже полезен. Нали няма проблем да го задържа?