Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Добре съм - каза тя. - Просто си помислих че Сестра Мари звучеше така, сякаш е нещо спешно а аз всеки ден се моля мами и папи да се върнат, за да мога да го сторя и аз. И явно съм се поотнесла.

- Защо? - попита Алекс. - Не си ли щастлива там? Не се ли отнасят добре с теб?

- О, не, Алекс, изключително мили са с всички. Обожавам фермата. Обожавам грижата за козите и овцете. Ядем по три пъти на ден. Дори си имам прякор. Момичетата ме наричат Четката, защото пристигнах с много четки за зъби. Но домът все пак ми липсва Постоянно тъгувам за вас. Как е Джули?

- Тук до мен е. Защо не я попиташ сама?

- Бри! - изписка Джули. - Бри, наистина ли си ти? Толкова много ми липсваш. Постоянно мисля за теб. Алекс каза да не говоря много дълго, но искам да знаеш, че работя в голяма градина в Сентръл Парк. Всички от „Холи Ейнджълс“ сме там и ми се ще и ти да си тук. Да. Сериозно? Кози? Ритат ли? А овцете? Ами закуска? Ние вече не закусваме, но Алекс взема храна всяка седмица и обядваме в училище, така че се справяме. Но понякога чувствам болка от това, че те няма. Знам, че е егоистично, и се моля на Бог да ми прости, понеже ти си щастлива там и край теб има кози и така нататък, но все пак ми се иска да беше тук. Да. Алекс ще ме убие, ако продължа да говоря. Не, всъщност доста добре се разбираме. Понякога ме оставя да го бия на шах. Добре, давам ти го.

- Добре ли си? - попита той. - Нали не си гладна? Не те преуморяват?

- Всичко е наред - отвърна Бри. - Как са другите? Как са чичо Джими и леля Лорейн? Имате ли вести от Карлос?

- Тъкмо получихме картичка от него. Отишъл е в Тексас.

- Тексас - повтори Бри. - Май това е по-близо от Калифорния. Добре ли звучи?

- Знаеш го. Звучи добре. Имате ли часове, или непрекъснато работите във фермата?

- О, не, имаме си и часове - обясни Бри. - Направо е като частни уроци, защото сме само десет момичета. Ставаме всеки ден по изгрев, за да си изпълняваме задълженията, после отиваме в черквата, след това закусваме и вършим друга работа. След като обядваме, имаме учебни часове, после продължаваме с работата до вечерната литургия и вечерята. Но след вечеря си говорим и си играем, и много се забавляваме. Понякога пеем. Не знам дали имам някакво призвание на този свят, но може и да имам. Всеки ден се моля да го открия, защото мами би се зарадвала толкова много. Когато се върне. Нямате вести от нея и папи?

- Нищо - отрони Алекс.

- Е, аз вярвам в чудеса - каза Бри. - Да говоря с теб, е чудо. Някой ден ще се случи друго чудо и мами и папи ще се приберат.

- Опитахме се да ти звъннем на рождения ти ден -каза Алекс. - Мислим за теб непрекъснато.

- И аз мисля за вас. Сестра Мари казва, че трябва да тръгвам. Време е да се погрижа за овцете.

- Добре - отговори с нежелание Алекс. - Бри, последно нещо. Какво е времето при вас?

- Малко е странно - отвърна тя. - В началото беше много горещо и слънчево, но преди около седмица стана сиво и оттогава е така. Всяка нощ се моля на свети Медард да ни съдейства и да ни върне слънцето, тъй като без него реколтата ще загине. Не знам какво ще правим, ако това се случи. Но си остава сиво.

- И тук е такова. Добре, Бри. Ще се чуем пак скоро, обещавам. Пази се. Обичаме те.

- И аз ви обичам - каза тя и затвори.

Алекс задържа слушалката за още един момент. Джули се взираше в картичката от Карлос.

- Чудя се дали е слънчево в Тексас - промълви тя. - Може да отидем там, когато Бри се върне.

понеделник, 1 август

- Пази се от онзи плъх - каза Алекс на Джули, докато се прибираха от „Холи Ейнджълс“. Труповете се множаха ежедневно и плъховете ставаха по-едри и по-смели.

Джули се отдръпна от плъха.

- Сестра Рита не знае какво ще правим, ако слънцето не се покаже скоро.

- Дано да измисли нещо. Слънцето няма да се върне скоро.

- Наистина се тревожа за зеления фасул - сподели Джули. - Обожавам го. Лорън харесва най-много доматите, защото са много, но зеленият фасул ми напомня за лятото. - Тя се засмя. - Явно сега е лято. Мислиш ли, че и в манастира е толкова студено?

- Може би - сви рамене Алекс. - Най-вероятно из целия свят става по-студено.

-Британи, тя е новата ми най-добра приятелка, твърди, че баща ѝ бил казал, че най-силните ще оцелеят, а всички други ще измрат и светът ще стане по-добър, защото всички ще бъдат силни. Лорън казва, че покорните ще наследят Земята, не силните, а Британи смята, че и бездруго никой вече не иска Земята, така че силните може да я вземат, ако щат.

-А ти какво мислиш? - попита Алекс.