Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Нo преди Джули да отговори, и двамата доловиха тътен под краката си - от онзи, който обикновено се чуваше в станциите на метрото. Ала в момента бяха навън, пък и метрото не беше в движение.

Продължи около половин минута. Алекс и Джули стояха на място, вцепенени. Малцината други хора, които вървяха по „Бродуей“, също изглеждаха шокирани.

- Земетресение! - извика един мъж.

- Ти си побъркан - заяви друг. - Това е Ню Йорк, не Калифорния.

- Преди живях в Калифорния - каза първият. -Знам какво е земетресение и това си беше точно земетресение. - Замисли се за момент. - Около четири и половина. Нищо сериозно.

- Наистина ли беше земетресение? - попита Джули, когато закрачиха отново.

- Не знам - отвърна Алекс. - Има ли значение?

вторник, 2 август

- Вие усетихте ли земетресението? - обърна се Тони Лорето към Алекс и Кевин по време на обяда. -Аз си бях вкъщи и статуетката на свети Антоний падна от скрина.

- Аз бях на „Бродуей“ - отговори Алекс. - И двамата със сестра ми го усетихме. Някой каза, че било земетресение, но не знаехме дали да му вярваме.

- Трусът не беше особено силен - включи се Кевин. - Цунамито беше по-страшно.

- Цунами? - попита Алекс.

Кевин поклати глава.

- Понякога си мисля, че живееш в пещера, Mopалес. Епицентърът на земетресението е бил в Атлантическия океан, така че Долен Манхатън е бил ударен oт цунами. При това силно. Все едно приливните вълни не успяха да измият града от греховете му.

- Майка ми работи в общината - каза Тони. - Казва, че до септември ще има задължителна евакуация южно от Трийсет и четвърта улица. В момента целият Долен Манхатън е наводнен и равнището на водата продължава да се повишава. Има огромни проблеми с канализацията. Из улиците плуват ковчези. И страшни здравословни проблеми.

- Заради едно цунами? - попита Алекс.

- И приливите - поясни Тони. - Но те смятат, че ще последват още цунамита. Има разлом в Атлантическия океан, близо до града, и тъй като луната променя гравитацията, земетресенията ще зачестят, което означава, че ще има още цунамита. Трийсет и четвърта улица още не е под вода, но водата се движи нагоре, носи нечистотии и ковчези и нещата стават все по-страшни.

- Дори плъховете се давят - каза Алекс.

- Едва ли - поклати глава Кевин. - Като ги знам, по-скоро ходят на уроци по плуване.

понеделник, 8 август

- Е, Моралес - подхвана Кевин, докато обядваха варени картофи и консервирани моркови в столовата. - Имаш ли планове за утре?

Алекс сви рамене.

- Нищо необичайно. Ще проверя възрастните, ще уча по теология, ще се боря за оцеляването си. Все същото.

Кевин се засмя.

- Трябва ти нещо ново и вълнуващо. Искаш ли да отидем на пазар за тела? Това е най-новото ми хоби.

Алекс веднага почувства, че това ще бъде нещо гнуснo и отвратително, и ако не незаконно, то поне неморално.

-Звучи страхотно. Кога и къде?

-Утре рано сутринта - каза Кевин. - Ще те чакам и пред блока ти в седем, за да имаме и двамата време първо да посетим старците и да дойдем навреме за училище. Знам колко мразиш да закъсняваш за часовете.

- Заради отец Малруни - изтъкна Алекс. - Той разказва за свети Августин така интригуващо...

- Де да можеше и себе си да направи интригуващ -отвърна Кевин. - Хах, за вълка говорим...

Отец Малруни се приближи към двете момчета и им даде знак да останат седнали.

- Току-що разгледах списъка ти, господин Моралес - каза той. - Забелязах само седем подписа.

- Да, отче. Само седем души отвориха, когато почуках на вратите им.

Отец Малруни кимна.

- Очаквано. Просто исках да проверя. С течение на времето все повече от възрастните и болните ще напускат този свят. И разбира се, някои от тях ще заминат със семействата си. Ти смяташ ли да напуснеш Ню Йорк, господин Моралес?

- Не, отче.

- Ами добре тогава - кимна отец Малруни. - Ще се видим по-късно в часа по латински.

- Да, отче.

Тъй като светските учители си бяха заминали, а от свещениците бяха останали само трима, учебната програма в академия „Сейнт Винсент де Пол“ се състоеше главно от теология, латински и църковна история. Алекс нямаше против. Имаше нещо успокояващо в тези предмети, някаква връзка с миналото, която му действаше утешително, тъй като настоящето и бъдещето бяха прекалено зловещи.

- Пазар за тела? - каза той на Кевин. - Звучи забавно.

- Ще ти хареса - увери го Кевин. - Носи си маска за лице и чувал за боклук. Аз ще осигуря гумените ръкавици. А когато си казваш молитвите тази нощ, поискай свежа реколта трупове.