Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Баща ми има твърде много влиятелни пациенти - отвърна Джеймс. - Където отидат те, той ще ги последва. И повярвай ми, Алекс, те няма да отидат в евакуационен център.

Тони кимна.

- Татко не би оставил мама - каза той. - А няма да изпратят мен и братята ми сами без тях, така че за момента и ние оставаме в града.

- Тук си ми харесва - въздъхна Кевин. - Трупове и така нататък.

- Тук е за предпочитане - съгласи се Джеймс. В Ню Йорк хората може да умират, но поне градът е жив. В провинцията всичко е мъртво.

сряда, 7 септември

За вечеря Алекс и Джули си поделиха консерва кисело зеле.

- Сестра Рита казва, че вегетарианците живеят по дълго - сподели Джули. - Казва, че е хубаво, че се храним така.

- Не ми трябват проповеди от света сестра Рита за това, колко ни е добре - отвърна Алекс. - Обзалагам се, че тя всяка вечер похапва пържоли, докато ние умираме от глад.

- Не е вярно! - настоя Джули. - А ние наистина ли умираме от глад?

- Не - въздъхна Алекс. - Съжалявам. Прекалено много ми се струпа напоследък.

- Мога ли да ти помогна с нещо? - попита Джули.

Алекс поклати глава.

- Просто имам проблем, който трябва да разреша сам.

Джули занесе съдовете и приборите до мивката.

Алекс я гледаше и се опитваше да измисли начин да я опази жива и здрава. Когато най-сетне си призна, че такъв няма, се прибра в своята стая и яростно запрати требника си в стената.

понеделник, 12 септември

Още щом приближиха апартамента, Алекс усети, че нещо не е наред. Одеялото, което беше заковал от вътрешната страна на прозореца на хола, се развяваше свободно.

„Джули беше права“, помисли си той. Някой действително беше нахлул в дома им. Цялата храна, която беше взел от Харви - бе прибрал едва ли не всичките запаси на дилъра - можеше вече да е отмъкната. Бутилките алкохол, които беше заделил, одеялата и юрганите, двата спални чувала, които беше открил с такава радост, кутията цигари, кафето, бирата, аспиринът, витамините, хапчетата за сън, лекарствата против настинка. Електрическата печка, електрическата възглавница, електрическото одеяло. Кожените палта, вълнените палта, пуловерите, ботушите. Беше малоумно от негова страна да задържи всичко това на приземния апартамент. Ако папи или чичо Джими, или дори Карлос беше предложил да съхранява нещата в някое от горните жилища, Алекс щеше да се съгласи! Но тъй като предложението дойде от Джули, той го беше отхвърлил.

Джули. Какво щеше да прави с нея? Не можеше да ѝ позволи да влезе в апартамента, но да я остави сама навън не бе по-безопасно.

- Станало е нещо - прошепна той, посочвайки към развяващото се одеяло. - Влез във входа и се качи на третия етаж. Движи се възможно най-бързо, но тихо. Ще дойда при теб, когато е безопасно. Тръгвай!

Джули го послуша. Алекс изчака пет минути, за да е сигурен, че тя е в безопасност, и отключи външната врата на мазето. Ако крадецът беше само един, изненадващата поява на Алекс би могла да го прогони. С треперещи ръце момчето отключи вратата на апартамента и изкрещя през прага:

- Махай се веднага! Имам пистолет!

- Алекс? Не стреляй! Аз съм, Бри!

- Бри? - извика Алекс. - Добре ли си?

- Да - отвърна тя. - Прибрах се. Сама съм.

Алекс се втурна в апартамента и прегърна силно сестра си, докато тя не започна да кашля.

- Бри, какво става? — попита той. - Наред ли е всичко?

- Да - отговори със задъхване тя. - Всичко е наред. Къде е Джули? Какво се е случило?

- Господи, скрих я- възкликна Алекс, - Остани тук. Не ходи никъде. - Той се засмя. - Как само ще ти се зарадва! Почакай. Ще се върнем след две минути.

Алекс с нежелание остави Бри сама и тичешком се качи на третия етаж.

- Всичко е наред - подвикна на Джули. - Слизай.

- Май е трябвало да заковеш одеялото по-добре -подметна Джули, докато вървяха надолу.

Алекс се засмя.

- Май да - съгласи се той.

Не си спомняше някога да се е чувствал по-щастлив. Имаха храна вкъщи, разполагаха със стоки, които да разменят, сестрите му си бяха у дома. Благодари от сърце на Иисус Христос и за първи път го стори искрено.

- Джули!

- Бри? Бри, наистина ли си ти?

Бри се закашля отново.

- Нищо ми няма - изрече гърлено тя. - Просто съм много щастлива.

- Ще желаеш ли малко чай? - предложи Алекс. -Джули, сгрей вода за чая.

Джули изтърча в кухнята и сложи чайника на котлона.

- Не мога да повярвам, че си тук - каза Алекс и стисна ръката на Бри. - Какво се е случило? Кога пристигна?

- Преди около час - прошепна Бри. - Толкова се уплаших. Одеялата на прозорците и всички онези вещи, струпани в стаята на мами... Тя върна ли се? А папи?