Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Кола? - изпищяха момичетата.

- Ще донеса чаши - каза Бри и сякаш от нищото изникнаха хартиени чаши.

- Това е моят принос - усмихна се Тони. - Хартиените неща. Кевин ми даде инструкции и аз ги изпълних точно.

- Щеше ми се да правеше така и в час по латински -промърмори отец Малруни и всички се засмяха.

Кевин напълни на всеки по чаша кола.

- За Джули! - обяви той. - Нека животът ѝ бъде изпълнен с любов и щастие!

Всички вдигнаха чаши и казаха в хор:

- За Джули!

Макар колата да беше топла, тя им подейства като диска на Тони - напомни им какъв е бил животът преди няколко месеца.

- А сега нещо наистина специално - нададе глас Джеймс. - Е, надявам се да е специално, но нищо не обещавам.

Отиде в кухнята, забави се известно време и после се върна в хола. В ръцете си носеше торта, украсена четиринайсет горящи свещи.

- Честит рожден ден! - запяха всички. - Хайд Джули, духни свещите! Пожелай си нещо!

Джули стисна очи, после ги отвори и духна свещите. Успя да ги угаси от втория или третия път. Алек си каза, че това не значи, че тя вече не е силна, просто свещите върху тортата ѝ бяха станали много.

- Та това е шоколадова торта! - възкликна Джули, докато я разрязваше. - Шоколадова торта с шоколадова глазура. О, Джеймс, откъде я намери?

- Не я намерих - отговори Джеймс. - Просто вкъщи ни беше останала една стара кутия микс за торта и пакет глазура. Всъщност беше доста вълнуващо. Имаме електрическа печка, така че просто се надявахме токът да не спре, преди тортата да се е опекла, което почти се случи. Отвътре може да е малко клисава, но е най-доброто, което успях да направя.

- Това е най-красивата торта, която някога съм виждала - каза Джули. - Не мога да повярвам, че семейството ти се е отказало от нея.

И Алекс не можеше да повярва. Зачуди се колко ли чифта обувки беше събрал Кевин, за да се сдобие с продуктите, и благодари мислено на своя приятел, който беше организирал всичко така прецизно и сега никой нямаше да се замисля за това, колко живота бе коствала тази проста недопечена торта.

Ала още първата хапка от шоколадовата торта прогони всички мисли за смъртта. Беше си цяло чудо. Тортата, колата, засмените му красиви сестри - това бяха истински чудеса.

- Тони донесе хартиените неща, а Джеймс донесе тортата - обобщи Кевин. - Така че аз донесох подаръка. Честит рожден ден, Джули. Не е много, но се надявам да ти хареса.

Подаде ѝ малък пакет със странна форма, увит в стара хартия с коледна украса.

Джули я разви така, сякаш хартията беше чисто злато. Под опаковката имаше слой салфетки, а под тях - червило.

-Божичко! - изпискаха момичетата. - О, Джули, цветът е съвършен! Хайде, Джули, сложи го!

Тя се обърна към Алекс.

- Може ли?

- Само ако ми позволиш един последен танц - отвърна той.

Джули изтича в банята, момичетата я следваха по петите. Алекс се възползва от възможността да благодари на Джеймс, Тони и Кевин за това, че бяха направили рождения ден на сестра му толкова специален. И тримата се държаха, сякаш не беше кой знае какво, но Алекс осъзнаваше колко важен беше този ден за Джули, за Бри и за приятелките на Джули. Независимо от всичките ужаси в живота им, те бяха отишли на парти и бяха танцували с истински момчета.

Когато Джули излезе от банята, устните ѝ бяха яркорозови, подобно на бузите ѝ. Алекс ѝ се поклони и я съпроводи до дансинга. Джеймс намери една бавна песен и Алекс и Джули потанцуваха за момент, а после Кевин го потупа по рамото и зае мястото му.

- Най-добре да преместим обратно мебелите - каза отец Малруни, когато песента свърши. - Не бихме искали да нарушим вечерния час.

Само за минута-две момчетата върнаха всичко на мястото му. Тортата беше свършила, но все още имаше няколко чаши кола, които Кевин им каза да задържат.

Тони каза, че ще изпрати Лорън до дома ѝ, тъй като тя живееше само на две пресечки от него, а Кевин обеща да стори същото с Британи. И двете момичета се закискаха весело и прегърнаха Джули на тръгване. Джеймс, Тони и Кевин целунаха Джули по бузата, което предизвика нова вълна кикоти. Всички си сложиха палтата, шаловете, ръкавиците и излязоха в леденостудената есенна вечер.

Джули пристъпи към Бри, след това към Алекс и ги пое в обятията си.

- Това е най-хубавият рожден ден, който някога съм имала - каза тя. - Когато казвам молитвите си тази нощ, ще благодаря на Мария, Madre de Cristo 7, за това, че ме е дарила с най-добрия брат и най-добрата сестра на света и че ми позволи да стана на тринайсет.

6 Пресвета Богородица (исп.). - Б. пр.