Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Веднага разбра, че почивните дни, които не чакаше с нетърпение, се очертаваха още по-неприятни. В очите на Джули блестеше нещо особено. Не беше изглеждала така, откакто реколтата в градината бе загинала.

- Какво има? - попита Алекс. - Не са ви нахранили, нали?

Джули кимна.

Алекс се помоли за търпение и разбиране. В понеделник щеше да провери кой светец е покровител на търпението. Би оценил помощта му.

- Изглеждаш разстроена - отбеляза той. - Искаш ли да ми кажеш какво се е случило?

- Няма да ти хареса - отвърна Джули.

Алекс изсумтя.

- Недей! - проплака Джули. - Винаги се държиш така, сякаш всичко става по моя вина. Бри върши всичко добре, а аз правя всичко зле! Ужасно е!

- Какво? - изкрещя Алекс. - Казах, че си разстроена, и изведнъж това ме превръща в злодей?

- Ако ще ми викаш, няма да ти кажа - заяви Джули.

- Добре - отвърна Алекс. - Недей. Хич не ми и пука.

- Ще ми се Карлос да беше тук.

- И на мен - отговори Алекс. Карлос и мами, и папи, и чичо Джими, и леля Лорейн, и всички други възрастни, които знаеха как да се справят с Джули.

Сведе поглед към сестра си. Беше стояла пет часа с него и Кевин на студа, без да се оплаква, без да мрънка, без да промълви дори дума. Нещо неприятно ѝ се беше случило в училище и Алекс заради лошото си настроение не ѝ бе дал шанс да му разкаже със свои думи.

- Съжалявам - каза той, без дори да може да обясни за какво съжалява. Списъкът беше прекалено дълъг. - Кажи ми, когато пожелаеш.

- Иска ми се да бях Бри - отвърна Джули. - В смисъл, аз да бях заминала и аз да се бях върнала болна. Защото знам, че ти харесваш нея повече, отколкото харесваш мен, и съжалявам, че си вързан с мен, вместо да можеш да правиш неща с нея.

Алекс знаеше, че трябва да увери Джули, че я харесва точно колкото харесва Бри, но нямаше смисъл. Джули знаеше истината. Беше ѝ я набивал в главата в продължение на тринайсет години.

- „Холи Ейнджълс“ затваря - изтърси Джули.

Алекс замръзна неподвижно, затвори очи и се помоли да е чул думите ѝ погрешно.

- Днес беше последният ден - допълни тя.

- Откога знаеш? - попита той, сякаш това можеше да промени нещо.

- Съобщиха ни го в понеделник - отговори тя. -Боях се да ти кажа. Знаех, че няма да ти хареса.

- Права си, не ми харесва. Ако ме беше предупредила, можех да говоря със сестра Рита. Казаха ли ви къде ще учите оттук насетне?

- Съжалявам - сведе поглед тя. - Вината не е моя. Наистина.

- Просто ми кажи - настоя Алекс. Надяваше се да е място, на което ще ѝ дават обяд.

- „Винсент де Пол“ - прошепна Джули.

- Господи - изрече Алекс при мисълта, че ще изгуби последното си убежище.

- Не е нужно да ходя на училище - продължи Джули. - Бри не ходи. Мога да оставам с нея, ако така предпочиташ. Ще учим заедно. Мога да не обядвам. Наистина не би било проблем.

Алекс се върна към последната вечер, в която беше разрязвал пица в заведението на Джоуи, беше се притеснявал за това, кой ще е редактор на училищния вестник, беше мечтал за пълна стипендия за „Джорджтаун“. Наистина ли беше недоволен, защото бе само заместник-председател на класа? Действително ли е бил толкова млад, толкова глупав?

- Всичко ще е наред - каза той на сестра си, защото тя заслужаваше да го чуе. - Така ще е по-лесно. Няма да се налага да те изпращам до „Холи Ейнджълс“ и да те прибирам. А и „Винсент де Пол“ ще ти допадне. Сестрите от твоето училище също ли ще дойдат, или ще имате часове с момчетата?

- Някои от сестрите ще дойдат - обясни Джули. - В „Холи Ейнджълс“ не са останали чак толкова много ученички, затова някои от сестрите са освободени. Но ще си имаме свои часове. Няма да ме виждаш, Алекс обещавам. Няма да ядем в столовата. Ще обядваме в класните си стаи. Съжалявам.

- И аз съжалявам - отвърна Алекс. - Знам колко много обичаше „Холи Ейнджълс“.

Помисли си колко добре бяха опазили тайната. Дори Кевин не знаеше, че момичетата ще дойдат вън „Винсент де Пол“.

- Няма значение - промълви Джули. - Вече нищо няма значение.

Алекс нямаше силата да спори.

понеделник, 17 октомври

Преди литургията отец Малруни изнесе на момчетата строга реч за това, как ученичките от „Холи Ейнджълс“ са техни гости и всеки контакт между тях трябва да е кратък и любезен. Ученичките от „Холи Ейнджълс“ щяха да използват третия етаж на сградата, а всички часове на момчетата щяха да се провеждат на първия и втория. Двете училища щяха да посещават параклиса и библиотеката в различни часове, като присъствието на литургия оставаше задължително за възпитаниците на „Винсент де Пол“.