Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Бри се усмихна.

- Всяка нощ се молех да се върна у дома и да ви заваря тук - сподели тя. - Но явно домът не е жилището. Домът е мястото, където сте вие.

- Никъде няма да ходим - настоя Алекс. - Освен дванайсет етажа нагоре.

сряда, 5 октомври

Алекс помоли Бог и папи за прошка, когато започна да забива пироните, които щяха да придържат сгънатите надве одеяла за изолация на прозорците на апартамент 12 Б.

- Естествено - измрънка Джули. - Най-после се нанасям в жилище с хубава гледка и разбира се, няма да мога да ѝ се порадвам.

понеделник, 10 октомври

- Цял ден ли ще стоиш там, или ще дойдеш да ми помогнеш? - попита Кевин. Самоубиецът беше паднал по странен начин, тялото му беше извито и Кевин не можеше да измъкне обувките му.

Алекс издърпа едната обувка, а Кевин се зае с другата.

-Как мразя трупно вкочаняване - изръмжа Кевин. - Какво ли не правя за мама.

-Явно я обичаш много - отвърна Алекс. - Аз съм длъжен да върша това, трябва ни храна. Но ти го правиш заради водката.

-На вас ви трябва храна, на нея водка - каза Кевин и най-сетне измъкна обувката. Изрита тялото с отвращение и се заоглежда за нов труп. - Пък и съм ѝ длъжник.

- Какво искаш да кажеш - попита Алекс.

- Тя ми е майка - отговори Кевин. - Не е за хвалене, но като малък доста подмокрях чаршафите. Мама никога не ми се е карала, никога не ми е казвала, че съм лош или че вината е моя. Така че, щом сега се налага да положа това допълнително усилие, за да ѝ набавя нещото, което желае, ще го направя. Ако кажеш на някого за това, ще те убия.

- Не се тревожи - успокои го Алекс. - Пък и не остана на кого да кажа.

- И това е вярно.

Алекс внезапно си припомни една нощ, малко след като се бяха преместили на Осемдесет и осма улица, когато беше подмокрил леглото си. Бе отишъл в стаята на мами и папи, разплакан от срам и мъка.

Те се бяха върнали в неговата стая, папи му беше помогнал да си облече чиста пижама, а мами беше сменила чаршафите. Карлос се бе събудил и бе нарекъл Алекс „бебе“, а папи беше казал на Карлос да замълчи, защото като дете е правил и по-гадни работи. Алекс още си спомняше как папи го вдига на горното легло и как родителите му го целуват по челото за лека нощ.

Болката от загубата и гневът го удариха в стомаха и почти го събориха на колене.

- Добре ли си? - попита Кевин.

Алекс искаше да каже „не“, да каже, че не е добре и никога повече няма да бъде добре. Почувства ярост и негодувание и за момент включи Кевин в списъка на нещата, които мразеше, защото Кевин имаше храна и дом, и родителите.

- Да, добре съм - отвърна Алекс. - Сигурно съм ял нещо гадно.

петък, 14 октомври

Когато отиде да вземе Джули от „Холи Ейнджълс“, Алекс вече беше в лошо настроение. Пред блока им се беше събрала купчина обрани мъртви тела, нямаше гаранция, че някой въобще ще ги прибере, и самото достигане до входната врата изискваше ловко преминаване покрай гладните плъхове.

Алекс, Кевин и Джули бяха стояли пет часа на опашка за храна тази сутрин при температура доста под нулата и режещ студен вятър. Кевин беше изпратил Джули до „Холи Ейнджълс“, а Алекс беше отнесъл торбите, които не съдържаха особено много храна, до дванайсетия етаж по стълбите, тъй като токът отново беше спрял. После беше отнесъл някои вещи за обмен при Харви и макар в замяна да бе получил оскъдни продукти, пак се беше наложило да изкачи стълбите до новото им жилище. Бри беше прекарала сутринта в апартамента, без да има възможност да използва електрическата печка или електрическото одеяло, завита в спалния си чувал. Алекс отвори консерва зеленчуков микс и нахрани сестра си с лъжица, за да не се налага тя да изважда ръцете си от чувала. Отец Малруни го беше изгледал под вежди, когато Алекс най-после беше пристигнал в училището, и до обяд момчето се беше тревожило, че няма да го допуснат до столовата. Очите му страдаха от преумора, защото се беше опитал да чете на оскъдната естествена светлина, и макар в сградата на училището да поддържаха температура тринайсет градуса, Алекс не бе успял да се отърси от сутрешния мраз.

Имаше уговорка да излезе на пазар за трупове с Кевин на следващата сутрин, но не се надяваше да изкара нещо особено, тъй като вече нямаше търсене на часовници, а дори обувките не носеха някогашната печалба. Но това поне му даваше оправдание да излезе от апартамента и да не прекара деня в бездействие край двете си сестри.

Бри още настояваше да посещава неделната литургия, което означаваше, че се нуждаеха от допълнителен половин час, за да слязат по стълбите и да достигнат „Сейнт Маргарет“, а после и допълнителен половин час, за да се върнат вкъщи. Трябваше да спират на всеки етаж, за да си поема тя дъх, освен това използваше инхалатора си по два или три пъти на слизане. Но това бяха единствените моменти, в които Бри излизаше от апартамента и сърцето на Алекс не му позволяваше да ѝ ги отнеме. Ситуацията не се облекчаваше от факта, че Джули искаше да изтърчи сама напред, а Алекс не ѝ позволяваше. Доколкото знаеше, бяха единствените останали в сградата, но това не означаваше, че е изключено някой да се крие на стълбището, и затова Алекс не можеше да поеме риска да пусне Джули сама нагоре. Затова Джули прекарваше неделните следобеди нацупена, Бри се задъхваше и обясняваше, че се чувства добре, а Алекс трябваше да се държи състрадателно, макар да му се искаше просто да избяга.