Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Джули стана от леглото.

- Мислиш ли, че някъде по света все още има тиквен пай? - попита тя.

- Надявам се - отговори Алекс. Поне в този случай Джули не искаше твърде много.

четвъртък, 10 ноември

Джули подскачаше през целия път до Харви.

- Надявам се да отидем някъде, където е топло и слънчево - говореше тя. - Може би трябва да отидем до Тексас и да намерим Карлос.

Алекс искаше да я предупреди да не храни големи очаквания, но през последните шест месеца Джули не беше имала причини да се надява на каквото и да било, затова момчето не желаеше да я обезкуражава. Пък и си беше истинско чудо да намерят печеливш лотариен билет на рождения ден на папи. Семейство Моралес отдавна заслужаваше поне едно чудо.

Харви не беше получил седмичната си доставка, затова складът му беше почти празен.

- Тук ли е? - попита със съмнение Джули, докато влизаха вътре.

- В петък е по-пълно - отговори той.

- Алекс - поздрави го Харви. - Радвам се да те видя. А кой е това?

-Харви, това е сестра ми Джули. Джули, това е Харви.

Харви се усмихна. Алекс забеляза, че прекупвачът е изгубил един зъб от последната им среща насам. Харви изгниваше, подобно на самия град.

- Имаме нещо - каза Джули. - Нещо ценно. Нали, Алекс?

- Много ценно - потвърди той.

- В замяна на него искаме да се измъкнем от Ню Йорк - продължи Джули. - Аз, Алекс и Бри.

- Коя е Бри? - попита Харви.

- Сестра ми - отвърна Джули. - Има астма, затова е важно да отиде на място с по-чист въздух, където да оздравее. Някъде, където е топло и слънчево. А тя не може да върви много дълго, затова до там трябва да се стига лесно.

- Това е сериозна поръчка - заяви Харви. - Знам какво носиш обикновено, Алекс. Хубави неща са, не ме разбирай погрешно, ама не можеш да ги размениш за билет за рая.

- Да му покажа ли? - попита Джули и преди Алекс да има шанса да отговори, тя извади лотарийния билет от джоба си и го размаха. - Това е печеливш билет на стойност десет хиляди долара! - изписка тя. - Достатъчно ценно ли е?

Харви взе билета от ръката на Джули. Огледа го внимателно, после го остави на тезгяха.

- Все трябва да струва нещо - каза Алекс. - Какво можеш да ни дадеш за него?

Харви се засмя.

- Преди шест месеца щеше да струва десет хиляди долара. Може би дори и преди пет. Но сега дори не струва хартията, на която е отпечатан.

- Защо? - попита Джули. - Това е печеливш лотариен билет. Ню Йорк трябва да плати на притежателя.

- Миличка, на Ню Йорк не му пука - отвърна Харви. - Нали разбираш, Алекс. Вече никой не използва пари. Всичко става с храна и гориво, и връзки.

- Някой би трябвало да го иска - настоя Джули. -Не искаме истински пари за него. Просто да се измъкнем от Ню Йорк.

- Все още можете да се махнете от града - напомни Харви. - Евакуацията продължава.

- Проблемът не е в самото измъкване - каза Алекс, макар да знаеше, че това е само отчасти вярно. - А в това, да намерим сигурно място, където Бри може да получи медицинска помощ.

Харви поклати глава.

- За това ще трябва да дадете доста повече от лотариен билет. Има такива места, но трябва да познаваш човек с връзки. Иначе няма да се уредиш.

- Може ли да получим нещо за билета? - попита Алекс.

Нямаше да понесе недоволството на Джули, ако си тръгнеха с празни ръце.

Харви погледа билета.

- Знаеш, че те харесвам, Алекс. Предлагаш кофти сделка, но аз те уважавам. Не те мамя. За теб, два буркана пилешка супа.

- Не - заяви Джули и грабна билета от него. - Ще занесем билета на някой друг. Някой, който ще ни помогне.

- Миличка, няма никой друг - отвърна Харви. - Аз съм последният представител на изчезващ вид. Мога да добавя и консерва ананас. Това би ви дошло добре.

Алекс си представи консервата ананас. Бри обожаваше ананас.

- Джули - промълви той. - Ананас. Това е почти като тиквен пай.

- Мразя те! - извика Джули и изхвърча от магазина.

- Джули - викна след нея Алекс. - Харви, съжалявам. Знаеш какви са момичетата на тази възраст. Избухват от най-малкото.

- На колко е години? - попита Харви.

- На тринайсет - отговори Алекс.

Харви кимна.

- Тийнейджъри - промълви той. - Знаеш ли какво, я вземи ананаса. Лудост е да си раздавам стоката, но ако това ще я зарадва, значи, си струва.

- Благодаря - отвърна Алекс и взе консервата. -Наистина го оценявам, Харви.

- Няма проблем - кимна Харви. - Ще дойдеш ли утре? Ще получа добро зареждане.

Алекс си помисли за оредяващите запаси от алкохол и пуловери и кимна.

- В късните сутрешни часове - каза момчето. -След опашката за храна.