Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Нищо не разбирате - отвърна Алекс. - Имам дом само докато никой не ни обръща внимание. Ако някой забележи, че баща ми е изчезнал, ще ни изхвърлят на улицата. Имам храна само ако обядвам тук. Вкъщи не е останало почти нищо за ядене, а аз трябва да се погрижа за малката ми сестричка. Тя е единственото ми семейство, тъй като и двамата ми родители са изчезнали, по-големият ми брат е някъде с армията, а другата си сестра аз лично изпратих да живее в манастир с непознати. Бузата ми е порязана, защото със сестра ми се озовахме насред бунт за храна, ала в крайна сметка пак си тръгнахме без нищо. Не искам да ме съжалявате. Аз се самосъжалявам достатъчно. Но когато ученик ви помоли за храна, не е редно да отказвате и да се чувствате праведен. Не така би постъпил Христос, и вие го знаете.

- Времената са страшни - заяви отец Малруни. -Правилата са още по-необходими именно сега. Без тях ще настане анархия.

Алекс си помисли за бунта, за бебето, за мъжа, върху когото беше стъпил.

- Понякога правилата не действат. Понякога самите правила предизвикват анархия.

- Ако не се лъжа, беше в клуба по дебати? - попита отец Малруни.

- Да, отче.

Директорът кимна.

- Ами добре. Ще поразсъждавам върху казаното от теб.

- Благодаря ви, отче - отвърна Алекс. - И аз ще мисля върху изреченото от вас.

Излезе от кабинета и се озова срещу Кевин Дейли.

- Стилът ти ме кефи - подсмихна се Кевин.

- Благодаря. И мен ме кефи.

сряда, 6 юли

Алекс тъкмо тръгваше към училището на Джули, когато Кевин дотича до него.

- Имам нещо за теб - каза Кевин и му подаде кафяв хартиен плик.

Алекс надникна вътре и съзря кутии консервирана шунка.

- Откъде ги взе? - попита той.

- Не се безпокой - отговори Кевин. - Никой няма да забележи липсата.

- Не мога да ти ги платя - отговори Алекс и му подаде обратно торбата.

- Аз и не искам - отдръпна се назад Кевин. - Ще ми направиш услуга. Ненавиждам шунка.

Алекс не можеше дори да сметне за колко хранения щяха да им стигнат консервите.

- Благодаря ти - каза той. - Аз и сестра ми... наистина го оценяваме.

- De nada! 4 - отвърна е усмивка Кевин и Алекс също се усмихна.

четвъртък, 7 юли

Алекс остави Джули в апартамента и отиде да провери четирите свободни жилища, за които имаше ключове. Отне му известно време, но в 11 Е откри работещ будилник. Някой път щеше да претърси апартаментите по-обстойно, но за момента това го устройваше перфектно.

Нагласи алармата за 5,00 сутринта, за да има време да се приготви. Знаеше, че вечерният час свършва в 6,00 сутринта. Не беше наясно дали властите следят стриктно за спазването на наложеното ограничение, но не искаше да рискува. Джули не би оцеляла, ако Алекс се окажеше зад решетките заради нарушение на забраната.

Знаеше, че и бездруго няма да се наспи добре -щеше да се притеснява дали будилникът ще звънне навреме. Алекс все още не можеше да му се довери. Но това беше възможно най-доброто в свят, лишен от постоянно електричество. А знанието, че е направил възможно най-доброто, го изпълваше с оптимизъм относно петъчния ден.

петък, 8 юли

Будилникът проработи. Алекс се облече и остави бележка на Джули, в която ѝ обясни, че отива на опашката за хранителни помощи и че тя трябва да го чака в апартамента. Беше сравнително убеден, че ще го послуша. Напоследък тя беше привикнала да изпълнява нарежданията му. Но пък и той избягваше да ѝ казва какво да прави.

Излезе от жилището точно в 6,00 и пробяга няколкото пресечки до ъгъла на Осемдесет и четвърта и „Колумб“. Когато пристигна, опашката вече се извиваше до „Амстердам“, но беше много по-къса от миналия път. Алекс се чудеше дали хората щяха да дойдат по-късно, или просто се бяха отказали. За него нямаше особено значение, стига той самият да успееше да вземе торба с храна. Щеше да е по-добре да получи две, ио след събитията от предишната седмица нямаше намерение да рискува живота на Джули. Надяваше се, че една торба щеше да им е достатъчна за уикенда, както и за вечеря за Джули през седмицата. Той можеше и да не яде, това вече нямаше особено значение. Беше привикнал с постоянния глад. Ставаха и по-лоши неща.

Опашката се понесе напред към девет и половина. Към десет и петнайсет Алекс влезе в сградата на училището, а двайсет минути по-късно излезе с голяма найлонова торба в ръка. „Бързо и лесно“, помисли си той, докато проверяваше съдържанието на плика. Кутия мляко на прах. Две бутилки вода. Консерва спанак, както и консерва бобени зърна. Буркан цвекло и консерва с плодова салата. Общо взето, същото, което получаваше за обяд. Достатъчно, за да изкарат уикенда и за леки вечери за Джули през седмицата. Тя ставаше все по-изобретателна в разпределянето на храната, така че можеше да успее да му задели някоя и друга порция.