Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Тръгвай - каза отец Малруни.

За момент Алекс замръзна. Ако не напуснеше веднага, щяха да го изгонят от „Винсент де Пол“. Не му пукаше за колежа, който най-вероятно вече не съществуваше. Не му пукаше за дипломирането, което беше изгубило всякаква стойност. Изгонването от „Винсент де Пол“ означаваше лишаване от пет обяда седмично. Лишаването от пет обяда седмично означаваше сигурен глад.

- Извинете, отче - склони глава Алекс и покорно си тръгна.

събота, 2 юли

- Ще се обадя на Бри - заяви Алекс. - По дяволите правилата!

Джули го изгледа така, сякаш беше непознат. Може би заради белега на бузата му. С него приличаше на пират.

Вдигна слушалката само за да открие, че няма сигнал. Но пък Алекс и без това нямаше друга работа. През целия ден продължи да проверява телефона на всеки петнайсет минути.

Малко след четири следобед най-после дойде сигнал. Алекс набра внимателно номера и беше възнаграден със сигнал свободно.

- Ферми „Нотбърга“ - произнесе женски глас.

- Здравейте, обажда се Алекс Моралес - каза момчето. - Сестра ми Бриана Моралес живее при вас.

- Да- отвърна жената. Алекс си я представяше като сестра Рита - любезна и отзивчива.

- Днес е рожденият ден на Бри - обясни Алекс. -Със сестра ми Джули се обаждаме да ѝ честитим.

- Съжалявам, но на момичетата не им е позволено да приемат обаждания още една седмица. Ще получите по пощата график на дните, в които е удобно да позвъните.

- Но тя има рожден ден! - настоя Алекс. - Няма да я държим дълго. Само ще ѝ честитим и ще затворим, обещавам.

- Съжалявам - отвърна жената. - Но правилата важат за всички момичета. Не можем да направим изключение.

Алекс чу изщракване и връзката прекъсна. Джули се взря в него.

- Не ми позволи да говоря с нея - каза той. - Maldita monja! 3

Ченето на Джули увисна. После момичето се засмя.

Алекс беше прекалено ядосан, за да се смее. Чуваше в главата си как отец Малруни го съветва да поразсъждава върху ценността на послушанието. Вдигна ръка, за да зашлеви Джули, и в мига, в който осъзна какво щеше да направи, изхвърча от апартамента и продължи тичешком чак до ъгъла на Осемдесет и осма и „Колумб“, където, изправен пред „Море“, закрещя проклятия към празната сграда.

неделя, 3 юли

По време на литургията отец Франко посъветва всички да преваряват цялата питейна вода. Из града са били забелязани случаи на холера.

-Това включва и водата, която ползвате при изплакване на зъбите след миене - напомни той. - А когатo излизате навън, не забравяйте да се напръскате с препарат против насекоми, за да прогоните западнонилската треска.

-Сестра Рита винаги ни кара да ползваме такъв препарат, преди да започнем работа в градината - обади се леко самодоволно Джули. - Задължително е.

- Добре - отвърна Алекс, прекалено гладен и прекалено изнервен, че да се впечатли.

вторник, 5 юли

Алекс пристига в училище с десетте подписа, които да докажат, че е направил сутрешния си обход. Почивните дни се бяха оказали дълги и тегави. Фактът, че Четвърти юли се беше паднал в понеделник, само бе влошил настроението на момчето.

Храната вкъщи беше почти изчерпана. Ако Алекс не получеше помощи в петък от „Морз“, имаше две възможности - или да не хапва нищо през целия уикенд, или да не вечеря през следващата седмица. В противен случай нямаше да има храна за Джули.

Не трябваше да дава онова обещание на Бри. Трябваше да позволи на чичо Джими да я вземе. Докато Алекс беше вързан за нея, той нямаше големи шансове да оцелее. А какво щеше да стане със сестра му, когато Алекс умреше?

Ала сега трябваше да се грижи за нея, поне докато не намереше къде да я изпрати. Може би сестрите от „Холи Ейнджълс“ можеха да му помогнат. Ако успееше да поговори с някоя от тях без знанието на Джули, щеше да попита.

Занесе листа с подписите в кабинета на отец Малруни.

- Здравейте, отче - каза Алекс.

Отец Малруни почти не го погледна.

- Много добре. Да разбирам ли, че си прекарал почивните дни в размисъл, господин Моралес?

- Размишлявах за доста неща - отговори Алекс, опитвайки се да прикрие гнева в гласа си. - Включително за ценността на състраданието.

- Смяташ, че не съм демонстрирал достатъчно състрадание? - попита отец Малруни.

„Да върви по дяволите - и той, и проклетите му вежди!“, помисли си Алекс.

- Да, отче, точно това смятам.

-А с какво си толкова специален, че да заслужаваш състрадание? - контрира отец Малруни. - Имаш дом. Имаш храна. Имаш семейство и приятели. Нима трябва да ми е жал за теб само защото си си одраскал бузата?