Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Светът, в който живеем

Или може би щях да му разкрия цялата истина и да се моля за прошката му, но дори той да ми простеше, аз нямаше да мога никога да си простя.

Разбира се, можеше и той никога да не ми прости. Не за това, че бях убила Джули. Той щеше да го стори сам. А за онова, че не бях вярвала, че ще се върне, че ще се изправи пред отговорностите си и пред собственото си проклятие.

Нямах намерение да му казвам нищо, докато Джон, Лиза и Гейбриъл не са в безопасност. Можех да се удържа дотогава. Щяхме да тръгнем като семейство, да прекосим Пенсилвания и да се насочим на юг към Тенеси. Щеше да ни отнеме месеци, но ние бяхме силни и имахме причина да живеем. Ако Алекс ме помолеше да се омъжа за него, преди да стигнем Маккинли, щях да му кажа „не“. Щях да му кажа, че е прекалено скоро след смъртта на Джули, че и двамата не сме готови, че ще се омъжа за него едва когато стигнем до Тексас и разкаже на Карлос какво се е случило.

Може би дотогава Алекс щеше да се досети какво всъщност се беше случило и да се почувства облекчен, когато му разкажа всичко. Може би любовта му към мен е достатъчно силна, за да ми прости, за да ме приеме. Ако ли не е и не може да ми прости, ще го оставя да търси утеха в своята Църква. Поне това мога да му дам.

Това е последният път, в който пиша в дневниците си. Няма да ги изгоря. Те са доказателство за историята ни, за историите на всички ни. Ако ги унищожа, все едно ще отрека съществуването на мама или Джон, или Мат, или Сил. Татко и Лиза. Гейбриъл. Госпожа Несбит. Чарли.

Джули.

Алекс.

Не мога да им отнема историите само за да запазя своята. Когато тръгнем на сутринта, ще оставя дневниците в къщата. Никога вече няма да пиша в тях. Историята ми е завършена. Нека някой друг напише следващата.

Имаше време в живота ми, когато смятах, че знам всичко, което си струва да се знае, като сладостта от песента на червеношийката, великолепието на полето от глухарчета, веселието да се пързаляш върху лед в ясен зимен ден.

През последната година опознах глада, тъгата, мрака и страха. Започнах да разбирам колко самотен може да се чувства човек, когато единственото нещо, което желае, е да бъде сам.

Тогава заваля. И аз научих толкова много нови неща.

От Сил дойдоха уроците по оцеляване. От Гейбриъл получих прозрението, че отчаянието може да роди надежда.

Чарли ми показа, че приятелството и семейството могат да бъдат едно и също нещо.

Без Джули нямаше да разбера, че и най-мрачното небе е пълно със звезди, че слънцето хвърля топлина и през най-студения ден.

— Миранда?

Разпознавам гласа на Алекс, който ме вика. Вече ще оставям моя последен дневник, ще го скрия при останалите. Ще отида при Алекс, ще се изправя пред него, ще държа ръката му, докато прави първите крачки към живота.

Той ме научи да имам доверие в утрешния ден.

— Да, Алекс — отвърнах аз. — Идвам.

1 Вид маруля. — Б. пр.

2 Американски дует, съставен от Пол Саймън и Арт Гарфънкъл. Едни от най-популярните музиканти през 60-те години на миналия век. — Б. пр.

3 Карагьоз — при нас е известен и като дунавска скумрия. Вид селдова проходна риба. Изхранва се в солени води, а за размножаване навлиза в сладките води на реките. — Б. пр.

4 Силвия Плат (1932–1963) — американска писателка и поетеса. Съпруга на английския поет Тед Хюз. Страда от тежка депресия и прави няколко опита за самоубийство. — Б. пр.

5 Мики Мантъл (1931–1995) — известен американски бейзболист, състезавал се за „Ню Йорк Янкис“. — Б. пр.

6 Метох женски манастир. — Б. пр.

7 Требник — църковна книга, която се използва в православната богослужебна практика. — Б. пр.

8 Неправителствена организация с нестопанска цел, която осигурява безплатни летни ваканции за деца, чиито семейства нямат големи доходи. — Б. пр.

9 Светата Майка (исп.). — Б. пр.

10 Принцеса Лея — главна героиня от поредицата „Междузвездни войни“. — Б. пр.

11 Клингон — извънземна раса от планетата Кронос във фантастичната вселена на „Стар Трек“. — Б. пр.

12 Питстоп — игра на думи. На английски думата означава почивка по време на пътуване, а буквалното ѝ значение е „спирам заради дупка“. — Б. пр.

13 Ан Секстън (1928–1974) — американска поетеса, известна със свръхличните си стихове, наречени стихове на самопризнанието. — Б. пр.