Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Светът, в който живеем

— Не, мамо — казах аз. — Не.

— Трябва да си силна, Миранда. Ще отида да работя до прозореца, където беше баща ти. Ти остани на земята. Можеш ли да се справиш? Можеш ли да разчистваш развалините долу?

Кимнах, но едва чувах какво ми говори. Джули беше ранена лошо, а Алекс още липсваше. Чарли беше в мазето — доколкото знаехме — мъртъв. Лиза и Гейбриъл бяха хванати в капан, а ние нямахме необходимото оборудване, освен ръцете и волята ни, за да ги извадим от там.

Сил ми беше казала да не мисля. Изпълних нареждането ѝ.

Минаха няколко минути, преди Сил да забележи Джон. Зарязах всичко и се спуснах към него. Татко и Мат бяха направили импровизирана носилка и внимателно пренасяха Джули.

Не посмях да попитам, но погледнах право към Мат, който поклати глава почти незабележимо.

За един ужасен миг си помислих, че жестът му означава, че Джули е мъртва. Но тогава чух татко да казва:

— Дръж се, миличка. Почти стигнахме.

— Алекс? — попита раненото момиче.

Бях се приближила достатъчно, за да може да ме вижда и чува.

— Още не се е върнал — отговорих ѝ аз. — Скоро ще си е у дома.

— Не мога да се движа — каза Джули. — Опитах се. Наистина се опитах, но не мога. И се чувствам странно. Все едно тялото ми не е закачено за мен вече. Никога не съм се чувствала така. Никога.

— Всичко е наред — успокои я татко и се наведе да я погали по челото. — Просто гърбът ти е наранен, това е всичко. Ще се оправиш и ще си на крака за нула време.

Джули изглеждаше толкова малка, толкова безпомощна. Целунах я по бузата.

— Алекс ще е много горд с теб — казах ѝ аз. — Била си много смела.

— Ще ми се ядоса — отвърна момичето. — Винаги ми се ядосва, когато правя неща, които не одобрява.

— Брат ти те обича повече от всичко — уверих я аз.

— По-добре да я вкараме вътре — каза татко. — Къде е Лора?

— Работи до прозореца — отговорих му аз.

— Отиди и ѝ кажи да дойде в къщата. Може да се грижи за Джули, докато ние работим.

Тръгнах бързо към мама и за първи път в живота си оцених усещането от това, че мога да се движа. Преди часове бях хваната в капана на килера, а сега бях навън — можех да ходя и да тичам. Джули беше изгубила тази способност, най-вероятно завинаги.

Мама като че ли не искаше да се връща в къщата. Предполагам, че след всичките тези месеци се наслаждаваше на небето и въздуха, и свободата. Татко зае мястото ѝ до прозореца на мазето и настоя Джон да работи до него. Мат разчистваше на обичайното си място, а аз се върнах обратно на върха на купчината и продължих да хвърлям отломки долу.

В един момент стана тъмно и татко изпрати Джон да донесе лампи и фенерчета. След часове стигнаха до прозореца. Беше се счупил по време на бурята, но беше прекалено малък, за да може Лиза да се промуши през него.

Все пак татко можеше да говори с нея и когато пое Гейбриъл, татко го притисна до гърдите си. Изпратиха Джон до къщата ни, за да донесе храна за Лиза.

Татко се върна след малко, за да ни сподели наученото.

— Чарли се опитвал да напъне вратата на мазето. Искал да я отвори, но не успял. Лиза не е сигурна какво точно се е случило, защото било тъмно, но тя смята, че е получил сърдечен удар. Чула го да издава странни звуци и след това паднал по стълбите. Отишла при него, но не успяла да напипа пулс. Вероятно е починал на място.

Помислих си, че Чарли е мъртъв заради мен. Бях го помолила да дойде до килера. Опитал се е да отвори вратата, за да ме спаси.

Знаех, че е пълна лудост. Ако аз бях причинила смъртта на Чарли, то тогава бях спасила животите на Лиза и Гейбриъл. Ако Чарли се беше опитал да излезе заради мен, беше го направил и заради себе си и тях. Въпреки това продължавах да чувствам вина, все едно аз бях причината за торнадото, за нараняването на Джули и изчезването на Алекс.

— Засега не казваме на Лиза нищо за Джули и Алекс — обясни ми татко, тонът му беше много по-нежен. — Предупредих и Джон да мълчи. Обясних ѝ, че Джули е в къщата, а Алекс е отишъл да потърси помощ.

— Колко време можем да крием това, татко? — попита Мат.

Баща ми го сграбчи за ръката.

— Колкото е нужно, по дяволите! Сега се връщайте на работа.

Така и сторихме. Все още щях да съм там, ако татко не беше решил да работим на смени. Бях изпратена в къщата, за да хапна, да си почина и да стоя при Джули. Мама напусна в мига, в който влязох.

Джули спи, но аз не мога. Прекалено съм уплашена.

Повече от всичко ми се иска тази нощ да свърши.

11 юли