Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Светът, в който живеем

Момичето започна да плаче.

— Не ме оставяй. Моля те. Накарах Алекс да ми обещае, че няма да ме остави да умра сама.

Мисля, че каза това. Но може да е казала, че Алекс ѝ е обещал никога да не я оставя сама. Не можех да съм сигурна.

— Няма да ме има само за минутка — обясних ѝ аз. — Защо не изречеш някоя молитва, докато ме чакаш? Алекс би искал да сториш именно това.

Оставих я да се моли на испански. Отидох горе до моята стая, взех чисти дрехи, след което взех една кърпа и една хавлия от банята.

Не трябва да стоим горе по-дълго от необходимото. Покривът може да се срути всеки момент. Въпреки това останах още минута, още секунда и се замолих за онова чудо, което знаех, че никога няма да се случи.

Когато слизах обратно, се спрях в кухнята и намокрих кърпата, след което налях на Джули чаша вода. Може да съм мислила и за Алекс. Не съм сигурна. Помня само че отворих плика, извадих две от хапчетата и така се разтреперих, че разлях част от водата в чашата.

Джули беше мълчалива, когато се върнах. Свалих панталона и бельото ѝ, почистих я, след което я подсуших и ѝ облякох чистите дрехи. Повдигнах я нежно и изправих главата и гърба ѝ.

— Искам да изпиеш тези — казах ѝ аз и ѝ показах хапчетата. — Ще ти помогнат за кашлицата.

— Не мога да ги взема в ръка.

— Не, разбира се, че не можеш. Чакай малко. Ще ги сложа в една лъжица. — Поставих я нежно върху леглото, върнах се в кухнята и сложих приспивателните в една лъжица. След това отново я повдигнах с лявата си ръка, поставих главата ѝ в свивката си, а с дясната си ръка ѝ подадох хапчетата. Когато се уверих, че са в устата ѝ, доближих чашата с вода до устните ѝ и я наблюдавах, докато преглъщаше.

— Кажи една молитва и заспивай — наредих ѝ аз. — Мисли си за Рая, Джули, и сънищата ти ще бъдат хубави.

Мисля, че започна да се моли. Мисля, че каза „благодаря ти“. Мисля, че я чух да си мърмори „мами“ и „папи“. Знам, че я целунах по челото и ѝ казах, че никога вече няма да е гладна, уплашена или сама.

Помня една молитва, на която ме беше научила баба. Клекнах до Джули и поставих пръсти върху устните ѝ, за да разбере Бог, че молитвата ми е за нея, а не за мен.

Когато лягам си сега,

моля Господ да пази моята душа.

Ако преди да се събудя, аз умра,

моля Господ да вземе моята душа.

Не можех повече да отричам, че Джули е заспала, и измъкнах една от възглавниците изпод главата ѝ. Задържах я толкова дълго, колкото беше необходимо, за да се уверя, за нейно добро и за доброто на Алекс, че вече е поела към обятията на своята Света Майка.

Върнах възглавницата на мястото ѝ и нежно я целунах за сбогом.

Джули не се събуди.

Никога вече не се събуди.

12 юли

Сил ме събуди.

— Извинявай — каза тя. — В мазето отново има вода. Нямаме време за губене.

— Джули? — попитах аз.

— Почина, докато спеше. Ставай, Миранда, а аз ще отида да кажа на останалите.

Дневникът беше в ръцете ми. Бях заспала в слънчевата стая и така и не го бях върнала в килера.

Сил беше издърпала едно от одеялата върху главата на Джули. Преди два дни момичето караше колело с брат ми до града. Сега беше просто още една от мъртвите.

Отидох в стаята ми, оставих дневника в скривалището ми, след което отидох до някогашната къща на госпожа Несбит. Работехме, без да спираме, дори и за да донесем храна на Лиза.

Водата беше стигнала до нивото на кръста ѝ, когато Лиза и Гейбриъл прекосиха мазето, за да се качат на стълбите, където да очакват своето спасение. Луната беше изгряла по времето, когато татко отвори вратата. Лиза хукна навън, надалеч от къщата, от двете ѝ страни имаше купчини с отломки. Една от тях пропадна навътре, но тя и бебето вече бяха в безопасност.

Тогава татко ѝ каза за Джули и за Алекс. Предполагам, че Лиза се беше досетила, защото тя утешаваше баща ми, докато той плачеше.

13 юли

Тази нощ покривът пропадна в спалнята на мама. Всички спяхме в слънчевата стая, така че никой не беше наранен.

Мат беше изнесъл тялото на Джули и го беше поставил върху матрака на Джон в трапезарията, но това нямаше значение. Усещахме присъствието ѝ. Както и това на Чарли. Чувствах, че и госпожа Несбит е с нас, и много други хора, които обичах и изгубих.

Алекс се прибра.

Знаех, че ще го стори. Никога нямаше да остави Джули сама.

— Изгубих се — обясни той. — Не знам как се случи това. Не бях толкова далеч от тук, но вятърът ме захвърли и изгубих всякакво чувство за ориентация. Колко време ме нямаше?