Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Светът, в който живеем

Обичам го. Обичам чувството да го обичам. Обичам допира му и спомена за допира му. Толкова дълго време смятах, че няма да имам никой, когото да обичам, а сега имам него. Всеки ден, който прекарваме заедно, е един неочакван ден.

Тази нощ Алекс спи в съседната на моята стая. Желая го толкова силно. Искам стената между нас да изчезне и да останем сами, да бъдем заедно, да станем едно цяло.

Тогава съмненията ми ще изчезнат. Кошмарите ми ще си отидат.

Всичко, което ще съществува, ще бъдем Алекс и аз.

Две тела. Едно сърце.

30 юни

У дома сме.

Хортън е мъртъв.

Плача прекалено много, за да мога да пиша.

1 юли

Спах през по-голямата част от деня.

Джон все още отказва да се прибере у дома.

Мат отиде до къщата на татко, но малкият ни брат не желаел да разговаря с него. Баща ми казал на Мат, че Джон му е бесен, задето е довел Сил в дома ни. Сил беше в спалнята им и не чу какво говореше Мат, но така или иначе, той сподели всичко това шепнешком на мама. Може би не е искал и аз да го чуя, но въпреки това го сторих.

Сил се опита да говори с мен, да ми обясни защо го е направила, но мама ѝ казала, че съм прекалено изморена, за да говоря за каквото и да било, и че обяснението на Сил трябва да почака.

Знам, че се налага да говоря с нея. Живеем под един и същ покрив, а аз не мога да се преместя при татко, както направи Джон. Няма да е честно спрямо мама и спрямо всички в другата къща. Алекс се опитва да измисли какво ще правят двамата с Джули, но кашлицата на сестра му е сериозна и едва ли ще си тръгнат скоро. Така щяхме да станем седмина в дома им, без да броя Гейбриъл и трима тук, което не е никак добра идея.

Но аз не искам да разговарям със Сил. Даже не искам да я виждам.

Започвам да плача отново. Отивам в килера си, където да плача на спокойствие.

2 юли

Алекс се отби до нас. Не го бях виждала отпреди два дни, когато се прибрахме. Изражението му беше измъчено.

— Госпожо Еванс, трябва да говорите с Джон — каза той. — Трябва да го убедите да се прибере у дома. Не е добре за Джули Джон да е при нея през цялото време.

— Съжалявам — отвърна мама. — Когато той е готов да приеме онова, което Сил е сторила, сам ще се прибере.

— Ще говориш ли с него? — попита ме Алекс.

Не знаех какво да кажа на брат си. Не можех да го помоля да се примири с решението на Сил да пусне Хортън навън, за да умре на спокойствие в гората. Самата аз не мога да го направя, а и не е от особена помощ, че бях ядосана на Мат, преди да заминем за метоха, а сега съм още по-разгневена.

Но мама нямаше да отиде да говори с Джон и тази мисъл ме плашеше, Джон нямаше да разговаря с Мат, а татко си имаше Лиза и Гейбриъл, и свои собствени страхове, с които да се справя. Алекс от своя страна изглеждаше ужасно.

— Ще говоря с него — казах аз. — Но едва ли ще променя решението му.

— Просто го успокой — отвърна момчето.

— Ще се опитам — обещах аз. — Но не се надявай много.

Джон даже не бил разбрал какво е направила Сил до четвъртък. Мама го изпратила при Лиза във вторник вечерта, а съпругата на най-големия ми брат пуснала Хортън в сряда сутринта. Мат казва, че го е сторила, за да защити Джон, за да не бъде там, когато Хортън умре, но дори това да е истината, решението не е трябвало да бъде взето от Сил. Мама била толкова разтревожена за нас, че не разбрала, че Хортън липсва, чак до четвъртък.

Сил споделила на нея и на Мат какво е сторила, а Мат отишъл до къщата на татко и казал на Джон. Двамата търсили с часове, докато намерили тялото му. Мат казва, че вероятно е бил на триста метра от дома ни. Просто не знаели къде да гледат.

Няма да се разплача.

Мат се върнал в къщата, взел една хавлия и любимата играчка мишка на Хортън. Увил котката в кърпата и двамата с Джон го заровили в старата цветна градина на мама. Това се случило в четвъртък следобед, а никой не знаел къде се намираме и дали сме добре.

А аз не знаех за Хортън.

Мразя Сил. Мразя я за това, което е сторила на Хортън и на Джон, и на мама. Разкъсва ме отвътре, като си помисля как Хортън се е опитвал да се прибере у дома, но е бил прекалено слаб, за да извърви тези последни триста метра. Или може би това е най-далечното разстояние, на което е стигнал.

Знаех, че умира. Мисля, че и Джон го знаеше. Но Хортън трябваше да получи възможност да умре в собствения си дом. Къщата ни беше повече негов дом, отколкото на Сил.

Вероятно Чарли ни беше видял, докато вървяхме, защото притича и се присъедини към нас.