Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Светът, в който живеем

Когато се събудих, си помислих, че нещата наистина можеха да се случат така. Не че Джули и Карлос щяха да се замонашат. Но ако Алекс се увереше, че Джули е добре, може би щеше да се върне за мен. Знам, че ме обича. Това трябваше да има някакво значение.

Алекс ме убеди, че за Джули е по-добре да отиде в метоха. Ненавиждам факта, че е взел живота ѝ в собствените си ръце. Знам, че никога няма да ѝ стори нищо лошо. Но не трябва да се тревожи толкова много за нея. Поел е грижата за Джули през последната една година, би я поел до края на живота си, освен ако Карлос не му каже да не го прави.

Може би не е правилно да си мечтая, че Алекс и аз ще бъдем заедно, ако сестра му бъде приета в метоха. Може би е грешно да го мисля, след като знам, че Джули не иска да ходи там.

Но Карлос е онзи, който взема решенията, и той е прав, че сестра му трябва да бъде някъде в безопасност, където той и Алекс винаги могат да я намерят. А и Джули може да се грижи за себе си. Ще остане в метоха колкото е необходимо и след това ще е свободна да прави каквото си поиска. При положение, че може. При положение, че някой от нас може.

Реши ли проблема с Джули, Алекс ще остане при мен. Не можем да бъдем заедно, докато сестра му е тук. Но когато отиде в метоха, той ще може да остане с мен завинаги.

Искам Алекс. Искам любов. Знам, че и той иска същото.

26 юни

Джон и Сил отидоха до къщата на татко тази сутрин. Мама каза на Джон, че ако Алекс няма нищо против, двамата с Джули могат да приберат храната ни от града.

Чувствам се странно около Сил, след като се скарахме с Мат. Не мислех, че ѝ е казал какви думи сме си разменили, но не можех да съм сигурна. Почувствах облекчение, когато каза, че отива при Лиза, за да четат Библията.

Планирах да отида да видя Алекс за последен път, но преди да успея да си измисля някакво извинение, се появиха татко, Алекс и Мат. Мат беше отишъл да сече дърва, така че усетих, че става нещо важно.

За момент си помислих, че баща ни ще ни сподели, че е забранил на Алекс да тръгва, а Алекс ще се вразуми и ще се съгласи да остане.

— Исках да говоря с вас — започна татко, като имаше предвид мама и Мат според мен, но не ми каза да напусна, затова останах. — Без да има много хора около нас.

— Тръгваме си утре — съобщи Алекс. — Кашлицата на Джули се оправи. Благодаря ви за сиропа, госпожо Еванс. Определено помогна много на сестра ми.

— Радвам се — отвърна мама. — Радвам се, че Джули отново е добре.

— Знаете какъв е планът на Алекс — започна татко. — Също така знаете, че не го одобрявам. Лиза е много разстроена, а и Джон не е по-добре.

— Знам колко е разстроен Джон — съгласи се мама, — но ще го преживее с времето.

— Ще се наложи — каза Алекс. — Прекалено дълго останахме.

— Метохът се намира на сто и петдесет километра — съобщи татко.

— Вървели сме и на по-далечни разстояния. И при по-лошо време.

— Може и така да е — съгласи се баща ми. — Но сега не е задължително да го правите. Ванът е в гаража. С две двайсетлитрови туби с гориво.

— Да не си полудял? — сопна се Мат. — От нас се предполага да се откажем от вана ли? Той е нашият начин да се махнем от тук, татко. Не можем да го дадем на някакви непознати.

— Алекс намери вана — отбелязах аз. — И горивото.

— Ти също беше с него — отвърна брат ми. — Нямаше да ги открие без теб. Колкото са негови, толкова са и наши, но нашата нужда е по-сериозна.

— Трябва да се засрамиш от себе си, Мат — каза татко. — Джули е още дете.

— Както и Джон. Това не те възпря да ни изоставиш.

— Спрете — изкрещя мама. — И двамата. Веднага.

Алекс никога не беше чувал този тон от мама. Вероятно бяха минали години, откакто и татко не го беше чувал.

— Алекс, напълно решен ли си ти и Джули да заминете утре? — попита майка ми. — Знаеш колко много свикнахме с вас. Въпреки това си тръгвате?

— Да, госпожо Еванс — отвърна момчето. — Утре рано сутринта.

— След като Джули се установи, какво смяташ да правиш? — попита мама.

— Има един францискански манастир в Охайо — отвърна Алекс и Мат се изкикоти.

— Матю, престани веднага — изкрещя майка ми.

— Мамо — възпротиви се Мат. — Вече не съм дете.

— Тогава спри да се държиш като такова — скара му се тя и се обърна отново към Алекс. — Значи, планът ти е да отидеш на сто и петдесет километра на североизток, след което да прекосиш Пенсилвания, за да стигнеш до Охайо. Говорим за стотици километри.

— Стигнахме до тук от Тексас — отвърна момчето. — Мога да стигна от Ню Йорк до Охайо.