Филип Рив - Смъртоносни машини

— Вината е моя — беше единственото, което изрече. — Всичко това е по моя вина…

Хестър също наблюдаваше отдалечаващия се град и мястото, на което беше „Свети Павел“, сякаш все още можеше да вижда образите на Катрин и баща ѝ, изгубени в пожара.

— О, Том, не е така — каза тя. — Стана злополука. Нещо се обърка с машината им. Вината е на Валънтайн и на Кроум. На инженерите, задето се захванаха с това нещо, и на майка ми, задето го изрови. На древните, че са я изобретили. На Пюси и Генч, че се опитаха да те убият, и на Катрин, че ми спаси живота…

Хестър седна до него. Искаше да го утеши, но се страхуваше да го докосне, докато отражението ѝ се хилеше насреща ѝ от пукнати циферблати и стъкла и изглеждаше по-чудовищно от всякога на светлината от МЕДУЗА. Глупачке, той се върна, нали? — каза си наум. — Върна се за теб. Тя обви треперещи ръце около него, притисна го до себе си, погали главата му, целуна срамежливо раната между веждите му и пак го притисна силно, докато умиращото оръжие не изчерпа цялата си енергия и първите сиви утринни лъчи се процедиха иззад равнините.

— Всичко е наред, Том — продължаваше да му повтаря. — Всичко е наред…

Лондон беше далеч зад тях, осакатен и неподвижен под слоевете дим. Том намери старите увеличителни очила на госпожица Фанг и ги фокусира върху града.

— Все някой трябва да е оцелял — каза той, като се надяваше, че самото изричане на думите ще ги превърне в истина. — Обзалагам се, че господин Померой и Клайти Потс са някъде там, организират спасителни екипи и раздават чаши чай… — За съжаление обаче, не виждаше нищо над дима, парата и покрова от пепел, нищо, нищо, и макар отчаяно да настройваше лещите напред и назад, единственото, което видя, бяха кривите форми на обгорени подпори и изпепелената земя, посипана със счупени колела, блестящи езера от гориво и скъсани вериги, които се бяха навили като захвърлени кожи на огромни змии.

— Том? — Хестър изпробваше управлението и за голяма своя изненада установи, че направляващите лостове все още работят. „Джени Ханивър“ реагираше на насоките ѝ, докато се носеше на вятъра. — Том, може да опитаме да стигнем до Батмунк Гомпа — каза му нежно тя. — Там сме добре дошли. Вероятно ще те сметнат за герой.

Момчето поклати глава. Пред очите му „Асансьор до 13-ия етаж“ продължаваше да пада в спирала върху Горния етаж, а Пюси и Генч пищяха, обгърнати от пламъци. Не знаеше какъв е точно, но определено не беше герой.

— Добре — съгласи се Хестър. Разбираше го добре. Знаеше, че понякога е необходимо време, за да се преодолеят някои неща. Щеше да бъде търпелива с него. — Да идем на Черния остров. Може да поправим „Джени“ във въздушния кервансарай. След това ще поемем по Птичите пътища и ще заминем някъде надалеч. Стоте острова, планините Танхойзер или Южната ледена пустош. Където искаш. Стига да ме вземеш със себе си.

Хестър коленичи до Том, сложи ръце на коленете му и отпусна глава върху тях. Момчето осъзна, че против волята си се усмихва в отговор на нейната крива усмивка.

— Ти не си герой, а аз не съм красива и надали ще заживеем дълго и щастливо, но поне сме живи и сме заедно, така че в крайна сметка ще се оправим.

Изключително съм задължен на Лион Робинсън и Брайън Мичъл, които ме вдъхновиха, окуражиха и ми дадоха много добри идеи, на Майк Грант, който публикува ранните ми опити в отдавна споминалото се нискотиражно списание „Хелиограф“, и на Лиз Крос, Кирстен Скидмор и Холи Скийт, без чието търпение, ентусиазъм и навременни съвети тази книга щеше да завърши своя житейски път в камината ми под формата на красиво написани подпалки.

Филип Рийв

Филип Рийв е роден в Брайтън през 1966 г. Още като ученик се запалва по рисуването, легендата за крал Артур и правенето на ултранискобюджетни филми. Завършва Кембриджширския колеж по изкуства и технологии, където интересите му прерастват до писане, илюстриране, история и актьорско майсторство. Образованието му на човек на изкуството не е от особена полза при намирането на работа, затова се завръща в Брайтън, за да работи в малка независима книжарница, а в свободното си време се занимава с различни непечеливши занимания като сценарист/продуцент/режисьор на ниско бюджетни филми и комедийни проекти. Също така е съавтор на мюзикъла „Министерството на бисквитите“, но в началото на 90-те години недостигът на средства го принуждава да се захване с рисуване и да стане илюстратор на свободна практика.