Филип Рив - Смъртоносни машини

— Помогнете ми! — изкрещя на инженерите Валънтайн, но те бяха заинтересовани единствено от МЕДУЗА.

Хестър беше тази, която отиде при него и повдигна Катрин, докато той късаше парче от робата си и се опита да спре кървенето. Погледна единственото ѝ останало сиво око и прошепна:

— Хестър… благодаря ти!

Момичето го погледна. През всичките тези години беше изминала доста дълъг път, за да го убие, но сега, когато беше изцяло оставен на милостта ѝ, тя не изпитваше нищо. Мечът му лежеше на пода, където го беше изпуснал. Никой не гледаше към нея. Дори със завързани ръце можеше да го вдигне и да го прониже в сърцето. Но като че ли това нямаше значение сега. Главата ѝ се замая, докато го гледаше как плаче, а сълзите му капеха в голямата локва с кръв, която се образуваше под тялото на дъщеря му. Объркани мисли се преследваха в главата ѝ. Той я обича! Тя ми спаси живота! Не мога да я оставя да умре!

Хестър го докосна и каза:

— Тя се нуждае от доктор, Валънтайн.

Той погледна инженерите, които се бяха скупчили около машината си и работеха с неистова бързина. Нямаше да получи никаква помощ от тях. Пред вратите на катедралата се развяваха огнени завеси, които се простираха до „Патерностер Скуеър“. Погледна нагоре и видя нещо червено на високите прозорци.

— Това е „Джени Ханивър“! — изкрещя Хестър и стана на крака. — О, това е Том! На борда има лазарет… — За съжаление, беше наясно, че дирижабълът не можеше да кацне насред пламъците на Горния етаж. — Валънтайн, можем ли по някакъв начин да се качим на покрива?

Главният историк вдигна меча си и сряза въжетата на ръцете ѝ. Хвърли го настрани, вдигна Катрин и тръгна между фучащите бобини към зигзагообразното метално стълбище, водещо до купола. Преследвачите се насочиха към Хестър, но Валънтайн им заповяда да я оставят и се провикна на един стреснат бийфийтър:

— Капитане! Не стреляйте по този дирижабъл!

Магнъс Кроум дойде при него и го улови за ръкава.

— Машината полудя! — изхленчи той. — Само Куърк знае какви команди е вкарала в нея дъщеря ти! Не можем да стреляме, но не можем и да я спрем да набира мощност! Направи нещо, Валънтайн! Ти откри проклетото нещо! Накарай го да спре!

Валънтайн го блъсна настрани и тръгна нагоре по стъпалата през надигащите се воали от светлина, статичен шум и мириса на изгоряла ламарина.

— Просто исках да помогна на Лондон! — изхлипа старецът. — Просто исках да направя Лондон силен !

Хестър пое водачеството, като излезе през отворения купол и се озова в осветената от огньовете, задимена нощ и в сянката на мощното оръжие. Вдясно от нея, върху руините на Инженериума, лежеше обгореният скелет на „Асансьор до 13-ия етаж“, който приличаше на някаква изоставена въртележка. Пожарите се бяха разпространили до Лондонската палата на гилдиите. Отделът по планиране и архивът бяха завладени от пламъци и от дъжд от искри и милиони розови и бели документи. „Свети Павел“ беше остров в море от огън, а „Джени Ханивър“ висеше над него като някаква нискобюджетна луна, обгорена и килната на една страна, която се олюляваше като пияница, подмятана от въздушните течения от горящите сгради.

Хестър се изкачи още по-нагоре и застана над змийската качулка на МЕДУЗА. Валънтайн я последва. Чуваше го как шепти на Катрин, а погледът му беше насочен в повредения дирижабъл.

— Кой идиот управлява това нещо? — попита той, докато се изкачваше по качулката, за да се присъедини към нея.

— Том! — провикна се в отговор Хестър и започна да маха с две ръце. — Том! Том!

Първото нещо, което Том видя, беше шалът — онзи, който ѝ купи в Перипатетиаполис. В момента беше завързан около врата ѝ и се развяваше на вятъра. Червеният му цвят попадна в периферното му зрение, той погледна надолу и съзря махащата му Хестър. Обгърна я черен облак от дим и той се зачуди дали не си беше въобразил, че е видял крехката ѝ фигура върху змийската качулка, тъй като му се струваше невъзможно някой да е оцелял в огромния пожар, който предизвика. Приближи „Джени Ханивър“. Димът се вдигна и Том видя мятащото ръце момиче с дългото черно палто, наперената стойка и грозното ѝ прекрасно лице.

Катрин отвори очи. Студът вътре в нея нарастваше и се разпространяваше от мястото, където я беше пронизал мечът. Продължаваше да хълца и се обезпокои колко глупаво ще бъде да умре с хълцане, колко недостойно. Прииска ѝ се Куче да беше с нея.