Филип Рив - Смъртоносни машини

Катрин вървеше като сомнамбул през „Патерностер Скуеър“ към трансформираната катедрала. Огньовете се разпространяваха около нея, но тя едва ги забелязваше. Погледът ѝ не можеше да се отлепи от ужасната красота над нея; тази бяла змийска качулка се разтвори на фона на нощното небе и се обърна на изток. Вече не се страхуваше. Знаеше, че Клио бди над нея и я пази, за да поправи злините, сторени от баща ѝ.

Охранителите на входа на катедралата бяха прекалено заети да гледат пожарите, за да обърнат особено внимание на някаква ученичка с раница. Казаха ѝ да се разкара, но когато им обясни, че баща ѝ е вътре, и размаха смачкания си златен пропуск, те само свиха рамене и я пуснаха.

Катрин никога не беше влизала в „Свети Павел“, но беше виждала снимки. Те нямаха нищо общо с това , което завари.

Пътеките, колоните и високите сводести тавани си бяха на мястото, но Гилдията на инженерите беше покрила стените с бял метал и окачила аргонови глобуси в метални клетки от тавана. Целият главен кораб 12 12 Корабът на една църква е голямо правоъгълно пространство, обособено от останалите ѝ помещения с колонада или по друг начин. В него се събират вярващите по време на богослужение. — Б.ред. на църквата беше омотан с дебели електрически кабели, които захранваха с ток нещо в сърцето на катедралата.

Катрин тръгна бавно напред, като се придържаше към сенките на колоните, за да не бъде забелязана от инженерите, които се щураха наоколо, проверяваха свръзките и пишеха нещо в големите си бележници. Върху подиума под големия купол пред нея имаше някаква странна машинария. Безброй колони и хидравлика поддържаха тежестта на огромната змийска качулка, която се извисяваше навън в нощта, а основата ѝ беше заобиколена от високи метални бобини, които жужаха и пукаха при преминаването на електричеството през тях. Инженерите се лутаха наоколо и се качваха и слизаха от централната кула по метални стълби. Други се бяха събрали около близката конзола като свещеници около олтара на някакъв машинен бог и говореха бързо и развълнувано. Сред тях забеляза лорд-кмета, до когото стоеше баща ѝ със суров вид.

Катрин застина в безопасната прегръдка на сенките. Виждаше лицето му съвсем ясно. Той гледаше Кроум и беше намръщен. Тя знаеше, че му се иска да е навън и да помага да бедстващите, но стои тук само заради заповедите на лорд-кмета. За момент забрави, че е убиец, и ѝ се прииска да отиде при него и да го прегърне. Но в момента тя беше инструмент на Клио — същински агент на историята — и имаше работа за вършене.

Приближи се по-близо, докато не застана под един стар купел до стълбите на подиума. Оттам имаше добра видимост към Кроум и останалите. Терминалът им за управление приличаше на плетеница от кабели, шнурове и маркучи, в средата на която беше поставена малка сфера, не по-голяма от футболна топка. Катрин можеше да предположи какво е това. Пандора Шоу го беше намерила в лабораторията на изгубена Америка и го беше отнесла със себе си в Оук Айлънд, а баща ѝ го беше откраднал в нощта, в която я беше убил. Инженерите го бяха почистили и поправили, като бяха подменили повредената електроника с примитивни машини, които бяха сглобили от мозъците на преследвачи. Доктор Сплей стоеше пред нея, а пръстите му приличаха на паяци върху кремавата клавиатура, докато въвеждаше поредици от зелени числа на портативен наблюдателен екран. На втори екран се виждаше неясно изображение на онова, което се намираше пред Лондон — мерникът беше насочен в средата на далечната Защитна стена.

— Акумулаторите са заредени — каза някой.

— Ето, Валънтайн! — рече Кроум и сложи кокалестата си ръка на тази на баща ѝ. — Готови сме да творим история.

— А пожарите, Кроум…

— Може да си играеш на пожарникар по-късно — сопна се лорд-кметът. — Трябва да унищожим Защитната стена сега , в случай че МЕДУЗА бъде повредена от огъня.

Пръстите на Сплей продължиха да танцуват върху клавиатурата, но другите звуци от катедралата заглъхнаха. Инженерите гледаха с благоговение гората от бобини, в която се образуваха странни и изкривени призраци от светлина, реещи се нагоре към небето над отворения купол със слабо насекомско жужене. Катрин започна да подозира, че не разбираха напълно това технологично чудо, което баща ѝ беше намерил за тях. Изпитваха към него почти същото страхопочитание като нея самата.

Ако се затичаше, задействаше бомбата и я метнеше към древния компютър, можеше да промени всичко. Но как да го стори? Баща ѝ стоеше точно до нещото и макар да си повтаряше, че вече не ѝ е баща, и да се опитваше да се убеди, че неговият живот не беше по-ценен от хилядите в Батмунк Гомпа, пак не можеше да го нарани. Беше се провалила. Погледна сводестия таван и попита: „Какво искаш да направя? Защо ме доведе тук?“.