Филип Рив - Смъртоносни машини

Том с мъка си проправи път през хаоса в килнатата на една страна гондола на „Джени“. Светлините бяха изгаснали, а очите му се пълнеха с кръв от раната на челото му, която го заслепяваше. Болката от счупените му ребра се надигаше на неприятни зашеметяващи вълни. Искаше само да полегне, да затвори очи и да си почине, но знаеше, че не може да го направи. Затърси контролните механизми на ракетните установки и се примоли на всички богове, за които беше чувал, да не са повредени от взрива. Натисна десния превключвател и на командното табло се появи екран. Том избърса кръвта от очите си и видя в средата на мерника обърнатия с главата надолу призрак на „Асансьор до 13-ия етаж“, който се уголемяваше с всяка секунда.

Той натисна с цялата си тежест лостовете за изстрелване и усети как палубата потрепери под краката му, щом ракетите излетяха от гнездата си под гондолата. Те намериха целта си и го озари ослепителен светлик. Когато обаче премига няколко пъти, за да проясни зрението си, черният дирижабъл все още беше там. Том осъзна, че едва е одраскал огромния му брониран балон и че е на път да умре.

Но поне си беше спечелил още малко време, тъй като ракетните установки в дясната част на „Асансьора“ бяха повредени. Дирижабълът мина покрай „Джени“ и започна да се обръща. Том се опита да се успокои. Опита се да мисли за Катрин с надеждата, че нейният образ ще го последва в Мрачните владения, но беше минало доста време, откакто мечтаеше за нея, и дори не можеше да си спомни как изглежда. Единственото лице, което изникваше в съзнанието му, беше на Хестър, затова се замисли за нея и за нещата, които бяха преживели заедно, как се почувства, когато я прегърна на Защитната стена миналата вечер, как миришеше косата ѝ и колко топло беше стегнатото ѝ и кокалесто тяло под парцаливото палто.

От едно ъгълче на съзнанието му се появи споменът за ракетите на Лигата, които бяха обстреляли „Асансьор до 13-ия етаж“ при излитането му от Батмунк Гомпа — грохота на експлозиите и тихия, едва доловим шум от чупене на стъкла.

Балонът е брониран, но прозорците не са.

Том се върна обратно на лостовете на ракетите и се прицели наново, като този път мерникът на малкия екран не беше насочен към балона на „Асансьора“, а към прозорците му. Броячът до екрана му показваше, че са му останали три ракети. Изстреля ги наведнъж и повредената му гондола изстена и се разтресе, когато полетяха към целта си.

За стотна от секундата зърна Пюси и Генч в пилотската им кабина. Гледаха го с изумени и ужасени изражения. В следващия миг изчезнаха насред експлозията, когато ракетите се врязаха през прозорците им и гондолата им се изпълни с пламъци. На стълбите между палубата и балона изригна огнен гейзер, който отнесе горната част на дирижабъла. Когато зрението на Том се проясни, той видя летящата руина да се отдалечава от него. Всичко беше погълнато от пламъците — разбитата гондола, люковете, насочващите перки, двигателите и вътрешността на балона, докато не заприлича на огромен китайски фенер, който се носеше към светлините на Лондон.

Катрин излезе от алеята и се натъкна на бягаща тълпа от хора, всички гледаха нагоре, някои все още стискаха питиета и хапки, а очите и устите им бяха широко отворени. Момичето погледна към „Свети Павел“. Куполът още не се беше отворил, така че не той беше причината за тази суматоха. Каква беше онази светлина, онова уголемяващо се оранжево петно, което светеше по-силно от аргоновите лампи и караше сенките да танцуват?

В този момент горящият скелет на дирижабъл се яви в небето и се разби във фасадата на Инженериума в буря от огън, стъкла и парчета обгорен метал. Целият двигател се откъсна от разрушения кораб и се затъркаля по площада към Катрин — беше огненочервен и навсякъде пръскаше гориво. Бивъс я изблъска от пътя му. Застана над нея, заговори ѝ нещо, закрещя, но не го чуваше. Двигателят го връхлетя като ураган — Катрин забеляза едно синьо око върху нажежената му обшивка — и го разкъса на парчета. Полетяха крайници и парцали от бялото му палто. Писъците му се изгубиха под рева на смачкан метал, когато руината се вряза в асансьорната станция на Горния етаж.

На обвивката на двигателя имаше синьо око. Знаеше, че това означава нещо, но не можеше да се сети какво.

Изправи се съвсем бавно, защото цялата се тресеше. На палубата около нея горяха малки огньове и един огромен пламтеше в Инженериума и хвърляше светлина по целия етаж като за Вси светии. Катрин се заклатушка към горящите останки от двигателя. Огромните му перки се подаваха от палубата като мегалити. Вдигна ръка пред лицето си, за да се предпази от жегата, и затърси Бивъс.