Филип Рив - Смъртоносни машини

Нещо скоростно и бляскаво се вряза в гондолата и взривът го изхвърли от мястото му. Том се хвана за един стълб и видя документи, панели, кабели, олтара със снимките и лентичките и наполовина прочетената книга на госпожица Фанг да изхвърчат през една голяма дупка в корпуса и да политат в небето като непохватни птици. Големите прозорци се строшиха и навсякъде се посипаха стъкла.

Той изви врат, надникна през счупените прозорци и се опита да види дали балонът гори. Нямаше пламъци, но едно голямо тъмно туловище се плъзна отгоре и лунната светлина освети бронирания му балон. „Асансьор до 13-ия етаж“ минаваше покрай „Джени“ и мързеливо завиваше в победна обиколка далеч над подножията на Шан Гуо, преди да се върне да довърши започнатото.

Магнъс Кроум гледа как гостите му се скупчват на площада и зяпат битката, която се води сред облаците. Поглежда часовника си.

— Доктор Чандра, доктор Чъб, доктор Сплей, време е да задействаме МЕДУЗА. Валънтайн, ела с нас. Сигурен съм, че нямаш търпение да видиш какво сме постигнали с машината ти.

— Кроум — започва изследователят, като препречва пътя му, — има нещо, което искам да ти кажа…

Лорд-кметът повдига вежда заинтригуван.

Валънтайн се колебае. Цяла вечер планира тази реч и знае, че Катрин би желала да каже точно това. Изправен пред ледения поглед на лорд-кмета, той се подвоумява и запелтечва:

— Струва ли си, Кроум? — пита най-накрая. — Унищожаването на Защитната стена няма да унищожи Лигата. Ще има други твърдини за превземане, ще има стотици крепости, хиляди животи. Струва ли си да се пожертва толкова много заради един нов ловен район?

Стоящите наблизо са изумени. Кроум отговаря спокойно:

— Малко е късно за съмнения, Валънтайн. Тревожиш се прекалено много. Доктор Туикс може да създаде цели армии от преследвачи, повече от достатъчно за унищожаването на всякаква съпротива от страна на онези диваци антимобилистите.

Кроум понечва да продължи напред, но Валънтайн отново му застава на пътя.

— Помисли, лорд-кмете. Колко дълго ще ни поддържа един нов ловен район? Хиляда години? Две хиляди? Един ден никъде няма да остане плячка и ще се наложи Лондон да спре да се движи. Вероятно трябва да приемем това, да спрем сега, преди още невинни хора да бъда убити, и да използваме всичко, което сме научили за МЕДУЗА, за мирни цели…

Кроум се усмихва.

— Наистина ли мислиш, че съм толкова късоглед? — пита той. — Гилдията на инженерите планира много по-напред в бъдещето, отколкото предполагаш. Лондон никога няма да спре да се движи. Движението е живот. Когато погълнем последния скитащ се град и унищожим последното статично селище, ще започнем да копаем. Ще построим огромни двигатели, задвижвани от топлината на земното ядро, и ще изместим планетата от орбитата ѝ. Ще погълнем Марс, Венера и астероидите. Ще погълнем и самото Слънце и ще се понесем през открития Космос. Дори след милион години градът ни ще продължава да пътува и няма да ловува градове, а цели нови светове!

Валънтайн тръгва с Кроум и двамата излизат на площада, откъдето се насочват към „Свети Павел“. Катрин е права — мисли си главният историк. — Той е луд! Защо не сложих край на плановете му, когато имах тази възможност? Над облаците летят и трещят ракети и светлината от експлодиращ дирижабъл окъпва обърнатите нагоре лица на тълпата, която надава вопъл:

— Ооооооооо!

Хестър Шоу се скрива в края на етажа, когато Възкресените минават покрай нея. Зелените им очи обхождат стените и палубите, а стоманените им нокти са извадени и потрепват.

Котешката стълба свърши в малка кръгла стая с изписани номера на мокрите стени и една-единствена метална врата. Бивъс вкара ключа в ключалката и го завъртя. В краищата на вратата се появиха линии светлина и се разнесоха гласове отвън — протяжното и възбудено „Оооо!“ на тълпата.

— Намираме се на алея на „Патерностер Скуеър“ — каза момчето. — Чудя се защо ли са толкова развълнувани?

Катрин извади часовника си и го задържа на слабата светлина от вратата.

— Девет без десет — каза тя. — Чакат МЕДУЗА.

Бивъс я прегърна за последно и ѝ прошепна бързо и срамежливо:

— Обичам те!

След това я бутна през вратата и влезе след нея, като се опитваше да изглежда като човек, който я е заловил, а не като неин приятел, и се запита дали някой друг инженер беше изричал някога това, което ѝ каза, или дали се беше чувствал така, както той, когато беше с Катрин.