Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Една друга фигура се смеси с тях, блъсна един от войниците настрани, а после и втори, отне изкуствената ръка и я стисна в своята. Фигурата се изправи и когато изцапаното ѝ с кал лице се обърна към Суон, тя видя шока и омразата в очите ѝ. Беше брутален на вид тъмнокос мъж в униформа на Армията на съвършенството… но в предната част на ризата му имаше дупки от куршуми и засъхнала кръв около сърцето. Лицето му като че ли се набръчка за стотна от секундата и след това мъжът вдигна едната си мръсна ръка, за да се прикрие от слънцето или от Суон.

Може би беше той, помисли си момичето. Може би вече си беше сложил ново лице и беше облякъл дрехите на някой труп. Не беше сигурна, но ако беше той, трябваше да му отговори на въпроса, който ѝ зададе в мината.

— Машината е спряна и ракетите няма да бъдат изстреляни. Никога.

Мъжът изсумтя и отстъпи назад, като продължаваше да крие лицето си.

— Краят няма да настъпи — заяви Суон. — Така че да, прощавам ти, защото ако не беше ти, нямаше да получим втори шанс.

— Убийте я! — опита се да изкрещи тъмнокосият, но гласът му беше слаб и пресипнал. — Застреляйте я!

Джош застана пред Суон, за да я предпази. Войниците се поколебаха.

— Казах да я убиете! — Той вдигна ръката на Маклин с извърнато от момичето лице. — Сега аз съм вашият господар! Не ѝ позволявайте да се измъкне оттук…

Един от войниците стреля от упор.

Куршумът от пушката му прониза гърдите на тъмнокосия мъж и онзи се олюля. Още един куршум го уцели, той се спъна в трупа в краката му и падна в калта. Войниците му се нахвърлиха в опит да му отнемат изкуствената ръка. Още мъже дойдоха, привлечени от изстрелите, видяха изкуствената ръка и също се присъединиха към боя.

— Убийте я! — настоя тъмнокосият, но тялото му беше притиснато в калта под тежестта на останалите и гласът му приличаше на хленч. — Убийте малката куч…

Един от войниците беше въоръжен с брадва и започна да сече с нея. Тъмнокосият беше най-отдолу в купчината и въпреки ругатните и сумтенето на другите мъже, Суон успя да чуе бръщолевенето му:

— Това е моето парти! Това е моето парти!

Един ботуш натика лицето му в калта.

Войниците се скупчиха около него и го скриха от момичето.

Суон продължи напред. Джош я последва, но Робин се спря. На земята лежеше пистолет. Той се наведе с намерението да го вземе… но дори не го докосна. Вместо това го зарови по-надълбоко в калта.

Минаха през лагера, където войниците разкъсваха мръсните си и изцапани с кръв униформи и ги хвърляха в една огромна клада. Покрай тях ревяха камиони и бронирани коли, които отпътуваха за неизвестни дестинации. Новината „Полковникът е мъртъв! Полковник Маклин е мъртъв!“ се носеше из целия лагер. Разнесоха се още изстрели, за да се сложи край на последните свади или когато изборът беше самоубийство.

Най-накрая стигнаха до караваната на Шийла Фонтана.

Войниците, които я пазеха, ги нямаше и вратата беше отключена. Суон я отвори и намери жената вътре. Седеше на тоалетната си масичка пред огледалото, гледаше се и държеше парчето стъкло.

— Всичко приключи — каза момичето и когато Шийла стана, парчето стъкло засвети.

— Аз ви… чаках — отвърна жената. — Знаех, че ще се върнете. Аз… молих се за вас.

Суон отиде при нея и я прегърна. Шийла прошепна:

— Моля те… моля те, позволи ми да дойда с вас. Може ли?

— Да — отвърна Суон. Жената сграбчи ръката ѝ и я притисна в устните си.

Момичето отиде до матрака, бръкна в него и извади изтърканата кожена чанта. Усещаше короната вътре в нея и я придърпа към гърдите си. Щеше да я пази и носи със себе си през целия си живот, защото знаеше, че мъжът с аленото око ще се завърне. Може би нямаше да е днес или утре, може би нямаше да е дори следващата година или тази след нея… но един ден, някъде, щеше да се измъкне от сенките със своето ново лице и ново име и в този ден тя трябваше да бъде много внимателна и много силна.

Суон нямаше представа какви други сили притежаваше короната и не знаеше къде щеше да я отведе сънеброденето, но беше готова да направи първата стъпка. И тази стъпка, знаеше тя, щеше да я отведе на път, който никога не си беше представяла, докато беше дете и отглеждаше цветя и растения в онзи парк за каравани в Канзас в един друг свят и в един различен живот. Но вече не беше дете и пустата земя очакваше лечебен допир.

Суон пусна Шийла Фонтана и се обърна към Джош и Робин. Тя знаеше, че Сестрата беше права: да намериш някого, когото обичаш и който те обича, беше наполовина спечелена битка. Вече беше наясно какво трябва да направи, за да накара прекрасните неща, които беше видяла в стъклената корона, да се превърнат в реалност.