Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Това е най-глупавият въпрос… който някога са ми задавали. — Сестрата едва дишаше. Болката в ребрата ѝ беше пронизваща. Но не беше толкова зле. „Хич не е зле за една умираща дама“, помисли си тя. — Ще се оправя. Просто ме изкарайте от тази проклета дупка.

Суон спря над тялото на Маклин. Мръсното тиксо се беше отлепило от дясната му китка и изкуствената ръка с пироните беше почти изтръгната от нея. Тя махна останалата част от тиксото и извади дългите кървави пирони от тялото на Роланд Кронингер. Изправи се, стиснала бруталната ръка в собствените си окървавени пръсти.

Напуснаха залата на машините и смъртта. Приятният женски глас отново попита:

— Каква е следващата ви заповед, моля?

Суон завъртя сребърния ключ надясно. Вратата се затвори и ключалките изщракаха. Тя прибра ключа в джоба на дънките си.

Помогнаха на Сестрата да се качи във вагонетката и Робин натисна зеления бутон на металното табло на стената, преди също да се качи в нея. Механизмът отново надигна вой и вагонетката пое нагоре към входа на мината.

Сестрата изгуби чувствителност в краката си, докато вървяха по металния мост към стълбите. Стисна по-здраво Джош, който пое по-голямата част от тежестта ѝ. Зад себе си оставяше кървава следа, а дишането ѝ беше тежко и неравномерно.

Суон знаеше, че жената умира. Идеше ѝ да се разплаче, но вместо това каза:

— Ще се излекуваш!

— Не съм болна. Простреляна съм — отвърна Сестрата. — Стъпка по стъпка — каза тя, докато Джош и Робин я сваляха по стълбата. — О, Господи… имам чувството, че всеки момент ще припадна.

— Дръж се — каза ѝ окуражително гигантът. — Ще се справиш.

Но краката ѝ се сгънаха на последните стъпала от стълбата. Клепачите ѝ потрепериха и тя даде всичко от себе си, за да остане в съзнание.

Излязоха от сградата с алуминиевия покрив и тръгнаха през паркинга към джиповете, докато студеният вятър виеше около тях, а облаците висяха ниско над планината.

Сестрата повече не можеше да държи главата си изправена. Вратът ѝ беше слаб и имаше чувството, че черепът ѝ тежи петдесет килограма. „Стъпка по стъпка — каза си тя. — Вървиш ли стъпка по стъпка, ще стигнеш до мястото, за което си тръгнала.“ Но вкусът на кръв в устата ѝ беше наситен и метален и ѝ беше повече от ясно накъде я водеха тежките ѝ стъпки.

Краката ѝ отказаха.

Видя нещо на пропукания асфалт пред себе си. То изчезна много бързо. Но какво беше?

— Хайде — каза Джош, но Сестрата отказа да помръдне.

Отново видя нещото. Появи се за кратко и пак изчезна.

— О, Господи! — каза тя.

— Какво има? Боли ли те?

— Не! Не! Почакай! Просто почакай!

Зачакаха, докато кръвта на Сестрата изтичаше върху асфалта.

Ето го отново, за трети път. Нещо, което не беше виждала от много дълго време.

Сянката си.

Изчезна след секунда.

— Видяхте ли я? Видяхте ли я?

— Какво да видим? — Робин огледа земята, но не забеляза нищо.

Но в следващия момент се случи.

Всички го почувстваха.

Беше като топлината от лъчите на прожектор, който бавно обхожда паркинга.

Сестрата гледаше земята… и като усети разпростиращата се като лечебно мазило по гърба и раменете ѝ топлина, видя, че сянката ѝ се оформя върху асфалта, заобиколена от сенките на Джош, Суон и Робин.

С огромно усилие вдигна глава към небето и по бузите ѝ потекоха сълзи.

— Слънцето — прошепна тя. — О, мили боже… слънцето се показа.

Всички погледнаха нагоре. Оловносивото небе се движеше, облаците се блъскаха един в друг и се разкъсваха.

— Ето там! — провикна се Робин и посочи. Той първи видя лазурното петно на небето, преди облаците да се затворят отново.

— Джош! Искам да отида… там горе! — Сестрата посочи върха на Уоруик Маунтин. — Моля те! Искам да видя как изгрява слънцето!

— Трябва да намерим някой, който да ти помогне, преди да…

Тя стисна ръката му и повтори молбата си:

— Искам да отида там горе. Искам да видя как слънцето се показва. Разбираш ли ме?

Джош я разбра. Поколеба се, но само за няколко секунди, защото знаеше, че не разполагаха с много време. Вдигна я на ръце и тръгна по склона на Уоруик Маунтин.

Суон и Робин го последваха, докато се катереше по неравния терен от скали и мъртви, изкривени дървета. Водеше Сестрата нагоре към бурното небе.

Момичето усети ласката на слънцето върху гърба си, видя появяващите се около нея сенки на скали и дървета, погледна нагоре и забеляза намек за яркосиньо, но облаците бързо се затвориха. Робин я хвана за ръката и двамата си помагаха един на друг, докато се катереха по склона.