Роберт Маккаммон: Лебедова песен

„Имало едно време любовна авантюра между човека и огъня“, помисли си президентът на САЩ, когато клечката кибрит, с която смяташе да запали лулата си, пламна между пръстите му.

Той се загледа в нея, хипнотизиран от цвета ѝ… и с нарастването на пламъка получи видение — висока стотици метри огнена кула се вихреше насред обичната му страна, изпепеляваше градове и села, превръщаше реките в пара, опустошаваше фермите в централните региони и запращаше пепелта на седемдесет милиона човешки същества в черното небе. Докато гледаше като омагьосан как пламъкът пълзи по клечката, президентът осъзна, че колкото и да е малък, той има силата да създава и да разрушава — с него можеше да се готви, да се осветява нощта, да се топи метал и да се гори човешка плът. А после в средата на пламъка се отвори нещо, което приличаше на малко, немигащо алено око, и на главнокомандващия му се прииска да извика. Беше се събудил разплакан в два през нощта от кошмар за холокост. Първата дама се опита да го успокои, но той продължи да се тресе и да хлипа като дете. Накрая отиде в Овалния кабинет, където остана до сутринта. Отново и отново преглеждаше картите и четеше строго секретните доклади, но във всеки от тях пишеше едно и също: Първи удар.

Пламъкът изгори пръстите му. Президентът изгаси клечката и я хвърли в пепелника, който беше украсен с президентския печат. Тънка струйка дим се заизвива нагоре към вентилационната система.

— Сър? — обади се някой. Главнокомандващият вдигна поглед и видя група непознати в заседателната зала, компютърна карта с висока резолюция на монитора пред него, редица от телефони и видеоекрани, наредени в полукръг като в кабината на изтребител, и му се прииска някой друг да седи на неговото място, а той да е още сенатор и да не знае истината за света. — Сър?

Президентът прокара ръка по челото си. Кожата му беше лепкава. Чудесен момент да пипна грип, каза си той и едва не се изсмя на абсурдната мисъл. „Главнокомандващият на САЩ не излиза в отпуск по болест, защото хората смятат, че той не се разболява.“ Опита се да разбере кой от присъстващите на овалната маса се беше обърнал към него; всички го гледаха — изнервеният и лукав вицепрезидент; изпънатият като струна в окичената си с медали униформа адмирал Нарамор; свадливият и разтревожен генерал Синклер с очи като синьо стъкло върху строгото си лице; приличащият на добродушен дядо министър на отбраната Хана, когото журналистите и колегите му обаче наричаха Железния Ханс; специалистът по въпросите със Съветската армия генерал Чивингтън; спретнатият и късо подстриган началник-щаб Бергхолц, който носеше вечния си тъмносин костюм на райета, и разни други военни представители и съветници.

— Да? — обърна се президентът към Бергхолц.

Хана вдигна чашата с вода пред него, отпи глътка и каза:

— Сър? Попитах дали желаете да продължа. — Министърът на отбраната почука страницата на отворения доклад, която четеше.

— О. „Лулата ми е изгаснала — помисли си президентът. — Не я ли запалих току-що?“ — Погледна към изгорялата клечка в пепелника и не успя да си спомни как се беше озовала там. За момент в съзнанието му се появи лицето на Джон Уейн 1 1 Мериън Робърт Морисън (1907 — 1979), по-известен като Джон Уейн, е американски киноактьор, определян от мнозина като най-голямата звезда в американското филмово изкуство. в сцена от някакъв стар черно-бял филм, който беше гледал като хлапе; Херцога казваше нещо от рода, че нямало връщане назад. — Да — отговори главнокомандващият. — Продължавай.

Хана огледа набързо присъстващите на масата. Всеки от тях имаше екземпляр от доклада пред себе си, както и други подобни супер секретни материали, пристигнали направо от комуникационните канали на НОРАД 2 2 Северноамериканско военновъздушно космическо командване — военна организация на САЩ и Канада, която осигурява отбраната и гарантира суверенитета на въздушното им пространство. и Стратегическото въздушно командване 3 3 Северноамериканско командване, което по време на Студената война отговаря за два от трите компонента на военните стратегически ядрени сили на САЩ, наречени „ядрена триада“ (базирани на сушата междуконтинентални балистични ракети, оборудвани с атомно оръжие стратегически бомбардировачи и изстрелвани от подводници балистични ракети). СВК отговаря за първите две. .