Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Прекалено късно.

Овъглената му униформа вече димеше. Лицето му започна да се топи.

— Четиридесет секунди — съобщи компютърният глас.

Пламъкът, който поглъщаше мъжа с аленото око, беше студен. Сестрата и Суон се дръпнаха назад, но Роланд наблюдаваше като хипнотизиран случващото се, зъбите му тракаха, а очите му блестяха зад очилата.

Фалшивата плът цвърчеше и се свличаше от онова под нея… Суон извърна поглед в последната секунда, а Сестрата изрева и прикри лицето си.

Роланд продължи да гледа и видя лице, каквото никое човешко същество не беше виждало и оцеляло след това, за да разказва.

То беше като гнойна рана с очи на влечуго, кипяща и болна маса, която пулсираше и се бръчкаше с вулканична ярост. То беше влудяващ поглед към края на времето, към опожарени светове и вселени, подвластни на хаоса, към черни дупки, които зееха в тъканта на времето и цели цивилизации, превърнати в пепел.

Роланд падна на колене в краката на истинския Крал. Той вдигна ръце към студения пламък и се замоли:

— Вземи ме със себе си!

Онова, което приличаше на уста, се отвори в това кошмарно, апокалиптично лице и древният глас отговори:

— Винаги вървя сам.

От униформата му подскочи леден огън и засъска над главата на Роланд като светкавица. Той се промуши през една малка вентилационна шахта в стената и остави дупка в металната решетка, която тлееше, въпреки че ръбовете ѝ бяха покрити с мръсен лед.

Празната униформа на Армията на съвършенството, която все още стоеше във формата на човек, се срина на пода под съпровода на хрущящ в гънките ѝ лед.

— Тридесет секунди — съобщи приятният женски глас.

Сестрата видя своя шанс и реши да направи каквото трябва. Прогони шока от тялото си и се нахвърли на Роланд Кронингер.

Пръстите ѝ сграбчиха ръката, в която капитанът държеше пистолета. Той я изгледа, а в погледа му се четеше пълна лудост.

— Суон! Спри машината! — изкрещя клошарката и се опита да отнеме оръжието на опонента си, но той я удари в лицето с юмрука на другата си ръка. Тя увисна с цялата си тежест на китката му и младият рицар на адския крал се сбори с нея в маниакална ярост, хвана я за врата и я стисна силно.

Суон искаше да помогне на Сестрата, но жената ѝ печелеше безценни секунди, в които да се опита да направи нещо, за да спре обратното броене. Наведе се към пода и се опита да скъса един от кабелите.

Роланд пусна врата на клошарката и ѝ нанесе нов юмрук в устата. Зъбите му изтракаха до бузата ѝ, но тя го отблъсна с лакът и се предпази от ужасната му захапка. Пистолетът изгърмя и куршумът се заби в стената. Двамата се бореха за оръжието. Сестрата стовари лакътя си в гърдите му и се наведе напред, за да забие зъби в тънката му китка. Капитанът зави от болка; пръстите му се разтвориха и пистолетът падна на пода. Клошарката посегна към него, но Роланд я сграбчи за лицето и ноктите му посегнаха към очите ѝ.

Суон не успя да скъса кабела, тъй като беше запечатан за пода и изолацията му беше прекалено дебела. Погледна черната клавиатура на масата в средата на помещението и си спомни какво ѝ каза старецът за кодовата дума. Тя си беше заминала с него. Въпреки това трябваше да опита нещо. Прескочи Сестрата и Роланд, които се биеха на пода, и отиде до клавиатурата.

— Двадесет секунди.

Капитанът посягаше с нокти към лицето на клошарката, но тя извърна глава настрани и достигна с пръсти дръжката на пистолета. Взе го в ръка, но усети как един юмрук се стовари във врата ѝ и го изтърва.

Суон застана над клавиатурата и се опита да си прочисти съзнанието. Въведе „Стоп“.

Роланд се освободи от Сестрата и се опита да стигне до пистолета. Взе го и се извърна, за да застреля жената, но тя му се нахвърли като дива котка, сграбчи го отново за китката и го заудря в деформираното окървавено лице.

— Петнадесет секунди — продължаваше обратното отброяване.

„Край“, въведе Суон, съсредоточена изцяло върху буквите.

Сестрата изви ръка назад и стовари юмрука си в лицето на Роланд. Едното от стъклата на очилата му се счупи и той изрева от болка. Но в следващия миг я удари в слепоочието, зашемети я и я хвърли на една страна като копа сено.

— Десет секунди.

„О, Господи, помогни ми!“, помисли си Суон, обзета от паника, и стисна зъби, за да не изпищи.

Въведе „Завършек“.

— Девет…

Оставаше ѝ само един шанс. Не можеше да си позволи да го пропилее.

„Молитвата за сетния час — помисли си тя. — Молитвата. “