Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Можеш. Ако не искаш да станеш част от Злото, трябва да го направиш.

Лицето на президента като че ли се изкриви от някакво вътрешно налягане. За момент Суон забеляза проблясък светлина в черните кратери на очите му и си помисли, че старецът ще стане, ще отиде до клавиатурата и ще въведе кодовата дума… но тази светлина бързо угасна и той отново се превърна в безумец.

— Не мога. Дори за някого… толкова красив като теб.

Компютърният глас ги прекъсна:

— Осем минути до детонацията.

Приятел стоеше в другия край на помещението и чакаше момичето да се пречупи.

— Източникът на електричеството — каза Роланд, като част от мозъка му осъзнаваше какво беше на път да се случи, но отказваше да го приеме, а друга част повтаряше отново и отново, че той е Кралския рицар и че най-накрая, след толкова много приключения, е стигнал до края на своето тежко приключение. Но все пак беше с истинския Крал и се радваше. — Къде е източникът на електричеството за всичко това?

Президентът стана.

— Ще ти покажа. — Той посочи една врата в другия край на залата. Тя не беше заключена и Роланд мина през нея. С отварянето на вратата Суон чу грохот от течаща вода и също отиде, за да види какво има вътре.

Един коридор отвеждаше до бетонна платформа с висок до кръста метален парапет, който се намираше на около шест метра над подземна река. Водата идваше от един тунел и продължаваше надолу през бетонен преливник, падаше върху наклонен насип и завърташе огромна електрическа турбина, преди да продължи през друг тунел, изсечен в солидната скала. Турбината беше свързана чрез мрежа от кабели с два електрически генератора, които бръмчаха от напрежението, а въздухът миришеше на озон.

— Седем минути до детонацията — проехтя гласът от другото помещение.

Роланд се наведе над парапета и се загледа във въртящата се турбина. Чуваше пращенето на електричеството по кабелите, което произвеждаше подземната река, този неизчерпаем източник на енергия, достатъчна за захранването на компютрите, осветлението и електрическата ограда.

— Миньорите намериха реката преди много време — обясни президентът. — Затова комплексът беше построен тук. — Той килна глава на една страна и се заслуша в ромоленето на водата. — Звукът е толкова чист , нали? Знаех, че е тук. Спомних си, след като паднах от небесата. Пазете се от смърт във водата. — Старецът кимна, изгубен в спомените си. — Да. Пазете се от смърт във водата.

Суон тъкмо щеше да го моли отново да въведе кодовата дума… но видя празното му изражение и разбра, че ще е напразно. Забеляза раздвижване с периферното си зрение и хилещото се чудовище с човешката маска мина през вратата и дойде на платформата.

— Боже? — провикна се Приятел и президентът се обърна към него. — Няма друг начин сателитите да бъдат спрени, нали? Ти си единственият, който може да го направи… ако искаш. Нали така?

— Да.

— Добре. — Мъжът с аленото око вдигна автомата и откри стрелба. Звукът беше оглушителен в тази каверна. В корема и гърдите на президента се появиха дупки и го блъснаха в парапета. Той задращи с нокти във въздуха и затанцува под смъртоносния ритъм на автомата. Суон запуши уши и видя как куршумите се забиха в главата на стареца и го вдигнаха във въздуха. Той залитна назад и падна през парапета под съпровода на истеричния смях на Роланд Кронингер. Автоматът се задави, когато патроните свършиха, и в този момент президентът цопна във водата, беше понесен от течението ѝ към тунела и се скри в него.

— Бум-бум! — изкрещя радостно Роланд и се наведе над изпръскания с кръв парапет. — Бум-бум!

Очите на Суон се напълниха с горещи сълзи. Президентът беше мъртъв, а с него беше умряла и последната надежда да спрат молитвата за сетния час.

Мъжът с аленото око хвърли безполезното оръжие през парапета във водата и напусна платформата.

— Шест минути до детонацията — проехтя гласът.

— Наведи се! — провикна се Джош. Един куршум тъкмо рикошира от дървото, зад което се беше скрил Робин. Гигантът стреля към другите двама войници, но изстрелът му не беше точен. Третият войник лежеше на земята, стиснал раната на корема си с ръце, и се гърчеше от болка.

Джош почти не виждаше нищо заради дъжда. Един куршум беше облизал ръкава му, когато побягна в търсене на прикритие и му се стори, че се е подмокрил, но не беше сигурен, защото вече беше подгизнал от дъжда. Също така не знаеше дали той, или Робин бяха простреляли третия войник. За няколко секунди навсякъде летяха куршуми като мухи на събор на клошарите. В следващия миг се скри в гората, последван от младежа, чиято лява ръка беше одраскана от един рикоширал куршум.