Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Джош и Робин намериха мъртвия войник до счупената порта и гигантът клекна до трупа. Младежът чу съскащ и цвъртящ звук, но не можеше да разбере откъде идва. Протегна ръка, за да докосне оградата от телена мрежа.

— Не! — изкрещя му Джош… и пръстите на Робин спряха на сантиметър от нея. — Виж това. — Гигантът отвори дясната ръка на мъртвеца и младежът видя изгорената му във формата на мрежа длан.

Минаха през изкъртената порта, докато прекъснатите връзки на телената ограда съскаха като гнездо на пепелянки. Дъждът се беше усилил още повече и сивите капки удряха безжалостно мъртвите дървета от двете страни на пътя. Джош и Робин бяха подгизнали и трепереха, а разкаляната земя постоянно се опитваше да ги улови в капаните си или да ги подхлъзне върху заледените места. Движеха се възможно най-бързо, защото и двамата знаеха, че Суон и Сестрата са някъде пред тях, оставени на милостта на мъжа с аленото око. Имаха чувството, че времето бърза да ги отведе към сетния час.

Завиха зад един завой и Джош спря. Робин го чу да казва „Проклятие!“

Трима войници се спускаха по пътя и вървяха право към тях. Двама от тях ги видяха и се спряха на по-малко от десет метра разстояние. Третият продължи още няколко крачки, докато също не спря и не зяпна глуповато двете фигури, изпречили се на пътя му.

Минаха четири секунди, в които Джош си помисли, че той и останалите са се превърнали в статуи с оловни кости. Не можеше да измисли какво да прави… и след малко вече не му се налагаше да мисли.

Подобно на две групи стрелци, излезли следобед на улицата, откриха стрелба едни срещу други, без да се прицелват и следващите няколко секунди се превърнаха в петно от действие, изтощителна паника, проблясъци от изстрели и летящи към целите си куршуми.

— Десет минути до детонацията — съобщи гласът и на Сестрата ѝ хрумна, че жената, която беше направила този запис, вероятно беше отдавна мъртва.

— Спри го — каза Суон на белязания старец, който някога беше президентът на Съединените щати. — Моля те. — На лицето ѝ беше изписано спокойствие, но слепоочието ѝ туптеше бързо. — Грешиш. Злото не е спечелило.

Старецът беше седнал на пода с кръстосани под него крака и затворени очи. Полковник Маклин беше прав и удряше леко по стоманената врата, а Роланд Кронингер вървеше сред компютрите, говореше си под носа, че е Кралския рицар, и нежно прокарваше пръсти по мейнфреймите.

— Злото няма да победи, освен ако не му позволиш — каза тихичко Суон. — Хората все още имат шанс. Те могат да възстановят отново нещата. Могат да се научат да живеят с онова, което имат. Ако позволиш това да се случи… то тогава Злото наистина ще победи .

Президентът мълчеше като замислен идол. Накрая отговори, все още със затворени очи:

— Това беше… един много красив свят. Знам. Видях го от голямата черна празнота и наистина беше красив. Знам какъв беше. Знам какъв е сега. Злото ще бъде заличено в сетния час, дете. Целият свят ще бъде пречистен отново от „Небесните нокти“.

— Като убиеш всички, няма да пречистиш света. Така само ще станеш част от Злото.

Президентът нито помръдна, нито проговори за известно време. Най-накрая отвори уста, за да каже нещо, но я затвори отново, сякаш мисълта му сама се беше удавила.

— Девет минути до детонацията — заяви гласът на мъртвата жена.

— Моля те, спри го. — Суон коленичи до стареца. Сърцето ѝ биеше силно в гърдите, а студените нокти на паниката я бяха стиснали здраво за гърлото. Но също така усещаше, че мъжът с аленото око я гледа и знаеше, че не бива да му доставя удоволствието да я види пречупена. — Навън живеят хора, които искат да продължат напред. Моля те… — тя докосна хилавото рамо на изсъхналата му ръка — … моля те, дай им шанс.

Президентът отвори очи.

— Хората могат да различат Доброто от Злото — продължи Суон. — Машините не могат. Затова не ги оставяй да вземат решението, защото то няма да е правилно. Моля те… ако можеш, спри машините.

Старецът мълчеше и я гледаше с мъртвешките си и лишени от надежда очи.

— Можеш ли? — попита го Суон.

Той отново затвори очи. Отвори ги и се загледа в нейните. Кимна.

— Как?

— С кодова дума — обясни ѝ. — Кодова дума… с нея се слага край на молитвата. Но… Злото трябва да бъде унищожено. Светът трябва да бъде пречистен. Кодовата дума може да спре детонацията… но няма да я изрека, защото „Небесните нокти“ трябва да бъдат изстреляни. Няма да я изрека. Не мога.