Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Проклятие! — забесня той и отвори вратата изцяло.

Робин беше застанал в задната част на камиона, далеч от вратата. Свито на пода до него беше тялото на Джош Хъчинс, който беше легнал на дясната си страна и беше извърнал лице. Сержант Насрани гащи се качи в камиона с насочен в главата на младежа пистолет. Войникът с пушката също се качи, а третият остана на земята с извадено от кобура и готово за употреба оръжие.

— Стой там и дръж двете си ръце вдигнати! — Предупреждението беше отправено от сержант Насрани гащи към Робин. Мъжът приближи тялото на чернокожия гигант.

Подът лъщеше от кръв. Сержантът забеляза такава и по дрехите на Джош и се наведе, за да докосне протегнатата му китка. Собствените му пръсти се изцапаха с кръв.

— Господи! — каза той, когато осъзна, че е затънал до гуша в неприятности. Прибра пистолета в кобура си и се опита да преобърне мъжа, но той беше прекалено тежък за него. — Помогни ми да го обърнем! — нареди на Робин и младежът се наведе, за да хване другата ръка на Джош.

Гигантът издаде тих гърлен звук.

Две неща се случиха едновременно: Робин вдигна кофата с изпражненията и урината, оставена до ръката на Джош, и запрати съдържанието ѝ в лицето на войника с автомата, а тялото на гиганта оживя, десният му юмрук се вряза в челюстта на сержант Насрани гащи и я изкриви. Мъжът изпищя, когато зъбите му се забиха в езика, а Джош извади .45-калибровия му пистолет от кобура.

Заслепеният войник стреля с пушката си, но куршумът изсвистя покрай главата на Робин. Младежът му се хвърли, сграбчи пушката и го изрита в слабините. Третият войник стреля по Джош, но куршумът уцели сержант Насрани гащи в гърба и той се блъсна в гиганта и му послужи като щит. Джош избърса кръвта от очите си и отвърна на стрелбата, но войникът вече беше побягнал под дъжда, за да повика помощ.

Робин срита падналия на пода отново и го претърколи от камиона. Джош беше наясно, че разполагат с около минута, преди мястото да се напълни с войници. Пребърка джобовете на сержант Насрани гащи с надеждата, че ще намери ключовете за камиона. От лицето му се стичаше кръв от трите разреза в челото му, причинени от назъбената метална дръжка. Той беше натъркал китките си с кръв, след което я беше размазал по дрехите си, за да изглежда сякаш си беше прерязал вените. На ринга често се скриваше малко бръснарско ножче в бандажа, с което да си порежеш челото, за да създадеш изкуствена, но неприятна на външен вид рана. Сега кръвта беше необходима за подобна театрална постановка.

Двама войници бягаха към камиона. Робин се прицели и застреля единия от тях, но другият падна по корем и пропълзя под една каравана. Джош не намери ключа.

— Провери дали не е в запалването! — провикна се той и започна да стреля наслуки, за да може Робин да скочи на земята и да отиде до кабината на камиона.

Младежът отвори вратата и затърси с пръсти около таблото. Нямаше ключ в стартера.

Войникът под караваната произведе два изстрела, които рикошираха опасно близо до Джош, който се хвърли на земята. Още един войник откри автоматична стрелба отляво. Въздухът над главата на гиганта се сгорещи. Куршумите свистяха във вътрешността на камиона като чукове върху капаците на кошове за боклук.

Робин претърси пространството под седалката, но не намери нищо друго освен празни пълнители. Отвори жабката. Ето го! Вътре бяха потъмнял ключ и тъпонос .38-калибров револвер. Той вкара ключа в запалването, завъртя го и натисна педала на газта. Двигателят се разтресе и закашля, след малко оживя с грохот, и целият камион затрепери. Робин се опули срещу скоростния лост. „Мамка му!“, помисли си той. Беше забравил да спомене нещо на Джош, докато планираха бягството си: опитът му в шофирането беше много ограничен. Въпреки това знаеше, че трябва да натиснеш съединителя, за да сменяш предавките. Настъпи педала и вкара лоста на първа скорост въпреки възраженията на предавателната кутия.

С другия крак направо смачка педала на газта до пода и рязко пусна съединителя.

Камионът полетя като ракета напред. Джош за малко да падне от него, но успя да се хване за релсата, по която се движеше вратата.

Робин смени на втора. Камионът заподскача като див жребец, докато прекосяваше лагера, одраска една паркирана кола и разпръсна шестима войници, които бяха дошли да проверят какъв е този шум. Един куршум се вряза в предното стъкло и към главата и лицето на младежа полетяха като оси парченца стъкло, но той закри очи и продължи напред.