Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Робин се поизправи, когато камионът набра скорост. В рошавата му коса като мокри диаманти лъщяха парченца стъкло. Той посегна към .38-калибровия револвер, отвори барабана и видя, че все още има четири патрона в него. Заобиколи поредното паркирано превозно средство, едва не се блъсна в една каравана и след малко излезе на пътя, като ускори още повече, за да се измъкне колкото се може по-бързо от лагера. Вдясно пред него имаше разклонение, за което беше сигурен, че води към Уоруик Маунтин. Гумите на джиповете бяха оставили своите следи в калта. Той намали достатъчно, за да може да направи този рязък завой. Джош изпусна релсата и беше запратен с невероятна сила в другата стена на камиона. Това определено беше ден, който щеше да запомни.

На всяка цена трябваше да стигнат при Сестрата и Суон преди сетния час… каквото и да означаваше това. Робин караше като луд нагоре по планинския път. Гумите постоянно поднасяха, а камионът захождаше от едната до другата страна на пътя. Джош се държеше доколкото можеше и видя разлетелите се искри, когато камионът остърга дясната мантинела. Едно парче асфалт беше изхвърлено зад задните гуми и воланът се изплъзна от ръцете на Робин. Камионът се насочи към ръба на скалата.

Младежът вложи цялата си сила, за да завърти волана, докато кракът му се бореше със спирачката. Гумите хвърляха кал зад себе си, а предната броня изкриви мантинелата с около петнадесет сантиметра, преди камионът да успее да спре.

След малко Робин усети как гумите отново се плъзнаха назад върху счупения асфалт, калта и снега. Той дръпна ръчната спирачка, но нямаше никакво сцепление, което да заключи гумите. Камионът продължи да се плъзга назад и бързо да набира скорост, докато младежът се опитваше да превключи отново на първа предавка, макар вече да знаеше, че това е крайната спирка. Отвори вратата, извика „Скачай!“ и направи точно това.

Джош нямаше нужда от увещаване. Той скочи от задната част на камиона, падна в калта и се претърколи настрани, за да не бъде премазан от засилилото се превозно средство.

Камионът продължи да се плъзга назад, сякаш се опитваше да се завърти в кръг… и в този момент един джип, в който се намираха петима войници на Армията на съвършенството, се появи на завоя. Превозното средство се беше насочило нагоре, при това с прекалено голяма скорост, за да може да спре навреме.

Джош видя ужасеното изражение на шофьора, който инстинктивно протегна ръце напред, все едно се опитваше да удържи връхлитащия ги камион с голи ръце. Неконтролируемият звяр и джипът се блъснаха и тежестта на по-голямото превозно средство избута по-малкото през мантинелата и го последва над ръба на пропастта като наковалня. Гигантът погледна от ръба на скалата навреме, за да види летящите във въздуха човешки тела. Надигна се хор от писъци и след малко телата изчезнаха в клисурата. Не успя да види кое точно експлодира — камионът или джипът — в облака от пламъци и черен дим.

Джош и Робин нямаха време да се чудят и маят колко близо са били до еднопосочния полет. Гигантът все още стискаше автоматичния пистолет в ръката си, а младежът се беше въоръжил с .38-калибровия револвер, в който имаше четири патрона. Трябваше да изминат останалата част от пътя пеша и се налагаше да побързат. Джош пое водачеството — ботушите му се хлъзгаха върху неприятната настилка — и Робин го последва нагоре към владенията на Бог.

След като онзи го зашлеви, Приятел го хвана за яката и го придърпа към себе си. Под палтото „Бог“ беше облечен в мръсни дрипи, които някога представляваха синя риза на квадрати и панталони каки. На краката си носеше кожени мокасини и смарагдовозелени чорапи. Сестрата осъзна, че занемареният мъж с дивашкия поглед би се вписал перфектно сред бездомниците на Манхатън преди седемнадесети юли.

— Мога да те нараня — прошепна Приятел. — О, идея си нямаш колко много мога да те…

Мъжът събра слюнка в устата си и я изплю във восъчното лице на чудовището.

Приятел го събори на земята и го зарита в ребрата. „Бог“ се сви в опит да се предпази, но нападателят му го риташе като полудял. Накрая го сграбчи за косата и заби юмрук в лицето му, като по този начин му счупи носа и му разцепи долната устна. Изправи „Бог“ на крака, за да могат всички добре да го огледат.

— Вижте го! — изграчи мъжът с аленото око. — Ето го вашия Бог! Той е един побъркан дъртак, който има лайна в главата си вместо мозък! Хайде, вижте го! — Сграбчи брадата на човека и извърна окървавеното му лице към Суон и Сестрата. — Той е едно нищо! — Приятел стовари юмрука си в корема на мъжа за допълнителен ефект и го задържа на крака дори когато краката на нещастника омекнаха. Започна да го удря отново… и един спокоен ясен глас му нареди: