Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Остави го!

Приятел се поколеба. Суон се беше изправила във втория джип. Дъждът си проправяше път през косата и течеше по лицето ѝ. Момичето не издържаше да гледа как този възрастен човечец беше пребиван пред очите ѝ и не можеше просто да си мълчи.

— Пусни го! — каза тя и мъжът с аленото око се ухили недоумяващо. — Чу ме. Махни си ръцете от него.

— Ще правя каквото си поискам! — изрева Приятел и сложи пръстите си върху бузата на мъжа. Ноктите му пробиха кожата. — Ще го убия, ако пожелая!

— Не! — възпротиви се Роланд. — Не го убивайте! Имам предвид… трябва да намерим черната кутия и сребърния ключ! Заради тях сме тук! След това можете да го убиете!

— Няма да ми казваш какво да правя! — изрева мъжът с аленото око. — Това е моето парти! — Той изгледа предизвикателно полковник Маклин, който само седеше и гледаше с празен поглед напред. След това срещна погледа на Суон.

За секунда имаше чувството, че може да се види през безстрашните ѝ очи: грозно и омразно създание с малко личице, което криеше зад огромни хелоуински маски като рак под кожата. Тя ме познава , помисли си Приятел и това го накара да изпита страх, също както изпита страх, когато стъкленият пръстен стана черен в ръцете му.

Още нещо го прониза като копие. Споменът за предложената ябълка и желанието му да я приеме. Прекалено късно! Прекалено късно! Видя, само за миг, кой и какво беше… и в този кратък отрязък от време се опозна по начин, който беше потискал много, много дълго време. Налегна го себеомраза и изведнъж се изплаши, че ще види прекалено много, ще започне да се пука по шевовете като стар костюм и ще бъде издухан от вятъра.

— Не ме гледай! — изпищя с писклив глас мъжът с аленото око и вдигна ръка, за да се предпази от нея. Чертите на лицето му потрепериха като кална вода, в която някой беше хвърлил камък.

Все още я усещаше как източва силата му, както слънчевата светлина изсмукваше влагата от изгнилото дърво. Събори „Бог“ на земята и отстъпи назад с извърнато лице. Сега истината се завръщаше обратно при него. Не себе си трябваше да ненавижда, а нея! Тя беше разрушение и враг за всичко сътворено, защото…

Прекалено късно! Прекалено късно! , помисли си той и продължи да отстъпва.

… искаше да удължи страданието и нещастието на човешкия род. Искаше да им даде напразна надежда и след това да ги гледа как се гърчат, когато им бъдеше отнета. Тя беше…

„Прекалено късно! Прекалено късно!“

… най-лошото Зло, защото прикриваше жестокостта с доброта и любовта с омразата, и беше прекалено късно!, прекалено късно!, прекалено…

— Късно е — прошепна той и свали ръка. Спря да отстъпва назад и видя, че Суон е слязла от джипа и се е надвесила над сивобрадия дъртак. Другите я гледаха и дори забеляза една лека подигравателна усмивка на лицето череп на Маклин.

— Стани — каза момичето на стареца. Стоеше гордо изправена, но вътрешно беше кълбо от нерви.

„Бог“ примига насреща ѝ, избърса кръвта от носа си и погледна уплашено към мъжа, който го беше пребил.

— Всичко е наред — успокои го Суон и му подаде ръка.

„Тя е просто момиче — осъзна Приятел. — Дори не си струва да я изнасиля! На нея ще ѝ хареса да я изнасиля, ще ѝ хареса да ѝ го напъхам грубо и да ѝ го заровя чак до глезените!“

„Бог“ се поколеба… и накрая сложи ръка в тази на Суон.

„Ще я изнасиля — реши мъжът с аленото око. — Ще ѝ покажа, че това все още е моето парти! Ще ѝ покажа веднага. “

Тръгна към нея като някаква неудържима сила и с всяка направена крачка пенисът му ставаше все по-голям. Хилеше се похотливо. Суон забеляза физиономията му и разбра какво се крие зад нея, но дори не помръдна, докато го чакаше.

От далечината долетя кухото и силно ехо от експлозия. Приятел спря на място.

— Какво беше това? — изкрещя въпроса си той към всички и към никой. — Какво беше това?

— Дойде от пътя — отговори един от войниците.

— Е, недейте да дремете тогава! Размърдайте си задниците и отидете да проверите какво става! Всички! Вървете!

Тримата войници слязоха от джиповете и хукнаха през паркинга. Изгубиха се зад дърветата на завоя с готови за стрелба оръжия.

Оръжието на Приятел обаче се спаружи. Не можеше да погледне кучката, без да се сети за ябълката, а и беше сигурен, че е посяла някакво зло, унищожаващо душата семе право в него. Но това все още беше неговото парти и беше прекалено късно, за да се отказва. Щеше да я изнасили и да ѝ размаже черепа, когато станеше на осемдесет години и пръстите ѝ бяха изтъркани до кокал от работа.