Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Роланд беше наясно, че Спасителя се е поизнервил от чакането на следващото нападение. Вероятно хората му пееха силно и ясно песните си…

Изгаряща болка проряза лицето му и той притисна длани в бинтовете. От устните му се изтръгна стенание. Имаше чувството, че главата му ще експлодира. Усети под пръстите си как образуванията мърдат и се издуват навън, сякаш под тях се опитваше да изригне вулкан. Олюля се от болката и обзелия го ужас, когато цялото му лице се изду навън и едва не разкъса бинтовете. Роланд френетично занатиска с длани лицето си, за да не се разпадне. Сети се за счупените парчета на възглавницата на Краля и онова, което се разкри под тях, и изхлипа като дете.

Болката отшумя. Образуванията под бинтовете спряха да се движат. В следващия миг всичко свърши и той отново беше добре. Лицето му не се беше разпаднало. Беше добре. Този път болката не беше продължила толкова дълго, колкото обикновено. Случилото се с полковник Маклин беше много шантаво, каза си Роланд. Това нямаше да се случи с него. Нямаше проблем да носи тези бинтове до края на живота си.

Изчака, докато спре да трепери. Никой не биваше да го вижда такъв. Все пак беше офицер. Тръгна бързо през лагера към караваната на полковника.

Маклин беше седнал зад бюрото си и четеше доклада на капитан Сатърли относно колко гориво и муниции бяха останали. Запасите бързо се стопяваха.

— Влизай — провикна се той, когато Роланд почука. Капитанът влезе и полковникът му нареди да затвори вратата.

Роланд застана пред бюрото и зачака Маклин да го погледне… макар че се страхуваше. Скелетоподобното лице с издадените скули и откритите вени и мускули го караше да прилича на ходещ мъртвец.

— Какво искаш? — попита полковникът, зает със своите безмилостни числа.

— Почти е готова — отговори капитанът.

— Машината ли? Да. Какво за нея?

— Ще нападнем, когато е готова, нали?

Маклин остави молива си.

— Точно така. Ако получа разрешението ви за атака, капитане.

Роланд беше наясно, че полковникът все още му се сърди заради спора им. Сега беше моментът да стоплят отношенията си, защото обичаше Краля… и също така, защото не искаше Алвин Мангрим да стане любимец на Краля, а той да бъде изхвърлен на студа.

— Аз… дойдох да се извиня — каза капитанът. — Не биваше да казвам онези неща.

— Можехме да ги смажем! — изкрещя Маклин с изпълнен с мъст глас. — Нуждаехме се само от още едно нападение! Можехме да ги смажем още тогава!

Роланд заби виновно поглед в пода, макар чудесно да знаеше, че още една фронтална атака щеше да доведе до смъртта на още войници на АНС.

— Да, сър.

— Ако някой друг ми беше говорил по този начин, щях да го застрелям на място! Ти сгреши , капитане! Погледни проклетите числа! — Полковникът бутна листовете към Роланд и те полетяха от бюрото. — Виж колко бензин ни е останал! Виж инвентаризацията на мунициите! Искаш ли да ти покажа с какво количество храна разполагаме? Седим си тук и гладуваме, а можехме да вземем запасите на Братството преди три дни! Ако бяхме нападнали тогава! — Маклин удари облечената си в черна ръкавица ръка в бюрото и газената лампа подскочи. — Всичко това е по твоя вина, капитане! Не по моя! Аз исках да нападнем! Имах вяра в Армията на съвършенството! Хайде! Махай се!

Роланд не помръдна.

— Дадох ти заповед, капитане!

— Имам молба — отвърна тихичко младият мъж.

— Не си в положение, в което да отправяш молби!

— Искам да ви помоля — продължи упорито Роланд — да ми позволите да водя първата нападателна единица, когато пробием.

— Капитан Кар ще я води.

— Знам, че му дадохте разрешение, но ви моля да си промените решението. Искам аз да водя първата нападателна единица.

— Чест е да водиш нападателна единица. Не мисля, че заслужаваш такава, нали? — Маклин млъкна и се отпусна на стола си. — Никога досега не си молил да водиш нападателна единица. Защо сега?

— Защото искам да открия някого и да го заловя жив.

— За кого става въпрос?

— Човекът, който се нарича брат Тимъти — отвърна Роланд. — Искам го жив.

— Не вземаме пленници. Всички трябва да умрат. До крак.

— Черната кутия и сребърният ключ — каза капитанът.

— Какво?

— Бог показал на брат Тимъти черната кутия и сребърния ключ и му казал как ще свърши светът. Искам да науча повече за видяното от брат Тимъти на върха на планината.

— Да не си изгуби ума? Или ти промиха мозъка, когато отиде там?

— Съгласен съм, че брат Тимъти вероятно е луд — отвърна Роланд, който запази спокойствие. — Но ако не е… то тогава кой се нарича Бог? И какво представляват черната кутия и сребърният ключ?