Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Роланд беше в средата на първата редица със собствения си джип. Шофьор му беше сержант Маккоуън. Под палтото си носеше раменен кобур с .38-калибров револвер, а до себе си държеше автомат М-16. На пода, зад десния си ботуш, беше оставил сигнален пистолет и две ракети.

Знаеше, че денят ще е прекрасен.

Войниците се возеха на капаците, в багажниците и върху броните на превозните средства, като добавяха допълнителна тежест, спомагаща за по-добро сцепление. Предните единици бяха следвани от хиляда и двеста войници на АНС. Капитан Кар ръководеше левия фланг, а от другата страна на джипа на Роланд капитан Уилсън командваше дясната. Двамата, заедно с другите офицери, участващи в Операция Разпване, бяха прегледали плановете с Роланд на няколко пъти и Роланд им беше казал точно какво очаква. Не биваше да има никакво колебание, когато дадеше сигналите, и маневрите трябваше да се направят точно както бяха нарисувани. Не трябваше да отстъпват, беше им казал той. Първият, който извикаше „Отстъпление“, щеше да бъде разстрелян на място. Докато заповедите бяха раздавани и планът се обсъждаше отново и отново, полковник Маклин си седеше мълчаливо зад бюрото.

„О, да! — помисли си Роланд, опиянен от вълнение и страх. — Денят ще е прекрасен!“

Превозните средства продължаваха да напредват, метър по метър, като ревът на двигателите им беше потискан от воя на вятъра.

Роланд избърса снега от очилата си. От капаците и броните на първата редица камиони и коли започнаха да слизат войници и да продължават пълзешком на ръце и колене през снега. Те бяха членове на разузнавателната бригада, която Роланд беше организирал — дребни и бързи мъже, които можеха да се промъкнат до защитната линия на Братството, без да бъдат забелязани. Капитанът се наведе напред на седалката си, за да види по-добре кладите на врага. Дори сега, знаеше той, войниците на разузнавателната бригада заемаха позиции в далечния ляв и далечния десен фланг и първи щяха да открият огън, когато сигналите бъдеха дадени. Ако успееха успешно да привлекат вниманието на Братството към далечния ляв и далечния десен фланг, в самия център на защитната линия можеше да се отвори дупка от объркването… и точно там Роланд планираше да пробие.

Отпред блестеше оранжева светлина — светлина от огън, която една от кладите на защитната линия създаваше. Капитанът отново изчисти очилата си, видя проблясъка на друга клада на около тридесет метра вляво от него. Взе сигналния пистолет и го зареди с първата ракета. Взе втората с облечената си в ръкавица лява ръка, изправи се в джипа и изчака предната нападателна единица да се приближи с още пет метра.

Сега! , каза си той и насочи сигналния пистолет малко над предните стъкла на превозните средства по левия фланг. Дръпна спусъка и пистолетът се изкашля. Ракетата остави след себе си брилянтен ален блясък. Първият сигнал беше пратен. Превозните средства от лявата страна се завъртяха и цялата предна линия се измести вляво. Роланд бързо зареди пистолета и изпрати втория сигнал до десния фланг. Превозните средства вдясно забавиха ход и се изместиха вдясно.

Сержант Маккоуън също завъртя волана надясно. Гумите поднесоха по снега, но само след няколко секунди намериха сцепление. Роланд отмерваше времето с броене: осем… седем… шест …

Видя няколко бързи бели проблясъка от изстрели в далечния ляв фланг, които идваха от защитната линия на Братството, и веднага разбра, че разузнавателната бригада е започнала своята работа на онова място.

… пет… четири…

Проблеснаха изстрели и в далечния десен фланг. Роланд видя разхвърчалите се искри от рикоширащи в метал куршуми.

… три… две…

От лявата страна всички превозни средства на АНС запалиха фаровете си. Ослепителните лъчи светлина пронизаха снега и се забиха в очите на часовите на Братството, които не бяха на повече от три метра разстояние. Частица от секундата по-късно всички фарове от дясната страна също светнаха. Паникьосаните часови започнаха да стрелят с автоматите си на сляпо и да вдигат облаци сняг на по-малко от два метра пред джипа на Роланд.

… едно , преброи той.

Масивното нещо — донякъде машина и донякъде творение, излязло от средновековен кошмар — което следваше на десет метра дистанция джипа, изведнъж изрева и се спусна напред, като веригите му премазваха трупове и останки, а стоманената му лопата беше вдигната, за да го предпазва от куршумите. Роланд изгледа голямата военна машина, която мина покрай него. Тя набираше скорост, устремена към средата на вражеската защита.