Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Давай! — провикна се капитанът. — Давай! Давай!

Отрочето на Мангрим беше дърпано от булдозер, чийто шофьор го управляваше от бронираната му кабина. Зад него, със стоманени въжета, беше завързана широка дървена платформа с оси от камион и прикрепени за тях гуми. От платформата се издигаше сложна дървена рамка, направена от здрави телефонни стълбове, за които с болтове беше закрепено стълбище, издигащо се на повече от двадесет метра във въздуха. Стълбите бяха взети от къщи от един мъртъв жилищен комплекс до търговския център. Дългото стълбище се извиваше леко напред в най-горната си част и завършваше с рампа, която можеше да се спусне като подвижен мост на замък. Бодлива тел и събрани парчета метал от останките на коли покриваха външните повърхности, а тук-там бяха изрязани амбразури на няколко от площадките на стълбището. За да се поддържа тази тежест, на някои от телефонните стълбове бяха забити метални шипове, закрепени за булдозера, за да бъде военната машина стабилна.

Роланд знаеше какво е това. Беше виждал негови снимки в книгите. Алвин Мангрим беше построил обсадна кула, каквито средновековните армии бяха използвали, за да щурмуват укрепените замъци.

Вдигнатата лопата на булдозера се вряза в пощальонския брониран камион, който беше покрит с графити от рода на „ОБИЧАМЕ СПАСИТЕЛЯ“ и „УБИВАМЕ В ИМЕТО НА ЛЮБОВТА“ и го избута назад, за да разкъса защитната линия. Камионът се блъсна в една кола и тя се сплеска между него и брониран ван „Тойота“, когато булдозерът натисна напред — двигателят му запищя, а веригите му захвърляха сняг зад себе си. Обсадната кула потрепери и заскърца като артритни кости, но беше много здрава и издържа.

От левия и десния фланг на защитната линия на Братството бяха произведени изстрели, но войниците, които бяха заели позиция в средата, бяха изблъскани назад, като някои от тях бяха премазани от булдозера, който проби. През дупката, която огромната машина отвори, плъзнаха като рояк пехотинци на АНС и раздадоха още смърт с оръжията си. Куршумите свистяха и се врязваха в метал, а малко по-нататък беше улучен резервоар, който експлодира и освети бойното поле с адски блясък.

Булдозерът изблъска останките и продължи напред. Стоманената му лопата удари стената на крепостта и шофьорът изключи двигателя и дръпна спирачката. Един камион, натоварен с войници и десет варела с бензин, мина през дупката, образувана от голямата машина и обсадната кула, и спря до нея. Докато другите пехотинци осигуряваха прикриващ огън, някои от войниците започнаха да разтоварват варелите с бензин, а останалите, които носеха макари с въже, прибягаха до обсадната кула и тръгнаха по стълбите. Стигнаха върха, отключиха рампата и я бутнаха напред. В долната ѝ част имаше стотици дълги пирони, които се забиха в снега на покрива на търговския център. Вече разполагаха с двуметров дървен мост, който свързваше кулата и покрива. Един по един войниците прибягаха по него и след като се качиха на търговския център, хвърлиха краищата на въжетата си на хората, които търкаляха варелите към стената. Въжетата вече бяха направени на примка и завързани — единият край за варела, а другият на покрива. Варелите с бензин бяха изтеглени бързо един след друг на покрива.

Още войници се качваха по обсадната кула, заемаха местата си по амбразурите и откриваха огън по събраните долу пехотинци на Братството, които отстъпваха към входа на търговския център. Мъжете на покрива търкаляха варелите до централния оберлихт, през който ги пускаха и те падаха върху събраните хора на Американското братство. Мнозина от тях спяха и още нямаха представа какво се случва. Когато варелите паднаха долу, войниците се прицелиха и откриха огън с пушките си. Уцелиха варелите и замириса на бензин. Искрите от куршумите го възпламениха с невероятно лум!

Изправеният в джипа си Роланд видя как пламъците се надигат в нощта през счупените оберлихти.

— Пипнахме ги! — изкрещя той. — Сега ги пипнахме!

Под оберлихтите, в натъпкания с хора атриум на търговския център, мъже, жени и деца танцуваха на мелодията на Роланд Кронингер. Още варели с бензин полетяха надолу през оберлихтите и експлодираха като напалмови бомби в пожар. За по-малко от две минути целият под на атриума беше залят от горящ бензин. Стотици тела горяха, докато други стотици се опитваха да се освободят, като прегазваха братята и сестрите си и се бореха за глътка въздух в огнената буря.