Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Забеляза замръзнали пръски кръв по земята. Последва ги още четири-пет метра и спря до едно кръгло парче ламарина, което беше подпряно на грубите тухлени основи на овъглената църква. Върху него имаше още замръзнала кръв, а около ботушите му бяха разхвърлени още парчета плат на райета. Джош допря крак до ламарината, която беше с размерите и формата на капак на шахта, пое си дълбоко въздух и го изпусна. След това избута метала настрани и се дръпна назад.

Отдолу се разкри дупка, изкопана в основите на църквата. От вътрешността ѝ се разнесе студена и неприятна воня, която накара кожата му да настръхне.

„Намерих те“ , беше първата мисъл на гиганта.

„Махай се оттук, по дяволите, бягай, тромав глупако!“, беше втората.

Но Джош се поколеба и продължи да наднича в дупката.

Отвътре не се чуваше нищо и не се забелязваше никакво движение. „Празна е! — помисли си той. — Няма го!“

Направи една предпазлива крачка към нея. После втора и трета. Застана отгоре ѝ и се ослуша. Все още не се чуваше нищо и не се забелязваше никакво движение.

Леговището беше празно. Мъжът с аленото око го нямаше. След като Суон го беше срещнала, той вероятно беше напуснал Мерне Рест.

— Благодаря на Бога! — прошепна Джош.

Чу шумолене зад себе си.

Обърна се светкавично и вдигна ръце, готов за бой.

Един плъх се беше качил върху някакъв кашон, оголваше зъби, писукаше и крякаше като сърдит хазяин.

— Млъкни, малко копеле…

Две ръце — едната черна, а другата бяла — се стрелнаха от дупката, сграбчиха глезените на гиганта и го събориха. Той нямаше време да извика, преди да падне на земята и въздухът да напусне дробовете му. Зави му се свят. Опита се да се освободи, да забие пръсти в замръзналата земя около дупката, но ръцете стискаха глезените му като метални скоби и започнаха да го дърпат навътре.

Джош беше наполовина в дупката, преди да осъзнае какво се случва. Забори се, като риташе и мяташе крака, но пръстите се стегнаха още повече около глезените му. Усети миризмата на изгорели дрехи, изви тялото си и видя сини пламъци да танцуват около ръцете на мъжа. Кожата му започна да гори. Ръцете на онзи станаха влажни и течни като топящи се восъчни ръкавици.

В следващите няколко секунди пламъците отслабнаха и изчезнаха. Ръцете на мъжа отново станаха леденостудени и издърпаха Джош в мрака.

Онзи пусна глезените му. Гигантът зарита отново и левият му крак уцели нещо. Нещо студено и тежко скочи върху него — беше по-скоро като чувал с лед, отколкото човешко тяло. Но коляното, което натискаше гърлото му, беше достатъчно силно и се опитваше да смаже трахеята му. Получи размазващи удари в раменете, гърдите и ребрата, които едва не му начупиха костите. Джош уви ръце около хлъзгаво гърло и заби пръсти в нещо, което приличаше на студен маджун. Юмруците на създанието налагаха главата и лицето му, но не можеха да му нанесат вреди заради Маската на Йов. Мозъкът на гиганта сериозно се разтресе и той беше на крачка от припадане. Знаеше, че разполага с два варианта: да се бие за живота си или да умре.

Замахна с десния си юмрук и кокалчетата му срещнаха долната челюст на мъжа. Мигновено стовари и левия си юмрук, който намери слепоочието му. Разнесе се сумтене — по-скоро от изненада, отколкото от болка — и тежестта върху Джош изчезна. Той се изправи на колене, а дробовете му се опитаха да възстановят запаси те си от въздух.

Една ледена ръка се уви около гърлото му изотзад. Гигантът се пресегна, сграбчи пръстите ѝ и ги изви под голям ъгъл; но онова, което само допреди секунди бяха кости, сега се превърна в тел — огъваха се, но не се чупеха. Вложи цялата си сила, за да стане от пода, и се хвърли назад, за да смаже мъжа с аленото око между тялото си и тухлените основи на църквата. Ледената ръка го пусна и той се опита да изпълзи от дупката.

Отново беше сграбчен и дръпнат надолу и докато двамата се биеха в мрака като животни, Джош видя, че ръката на опонента му проблясва и е на път да бъде обгърната от пламъци… но те не искаха да се появят, сякаш нещо не беше наред със запалването. Усети миризма, която приличаше донякъде на запалена клечка кибрит и разтопена свещ. Изрита мъжа в корема и го запрати назад. Отново стана на крака, но получи силен удар в рамото, който едва не го извади от гнездото му и го събори по лице в пръстта.

Джош се изви към него. Устата му кървеше и силата му бързо се стопяваше. Проблесна пламъче и след миг двете ръце на мъжа пламнаха. На синята светлина на пламъците видя лицето му — кошмарна маска с гърчеща се еластична уста, която бълваше мъртви мухи като счупени зъби.