Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Един мъж с пистолет беше осветен от фаровете на джипа и лейтенантът го прегази. В едната страна на автомобила се забиха поредица от куршуми, а вляво експлодира кола на АНС и шофьорът ѝ излетя във въздуха, като все още стискаше пламналия волан.

Пехотинците бяха хванати в капана на блъскащите се и буксуващи превозни средства и бяха принудени да се впуснат в дивашки ръкопашен бой. Лори зави, за да избегне един горящ камион. Лейтенантът чу пронизителния писък на приближаващ снаряд и тестисите му се свиха. В момента, в който изкрещя „Трябва да се махаме оттук!“, завъртя волана рязко надясно и натисна газта до ламарината. Джипът подскочи напред и прегази двама войници, които се боричкаха на асфалта. Един тракерен куршум се вряза в едната страна на джипа и Лори изскимтя.

— Лейтенант! — изкрещя Маклин. — Върни джипа обратно в…

Полковникът успя да изрече само това, защото земята внезапно се разтресе и последва ослепителен, нажежен до бяло взрив на около три метра пред джипа. Автомобилът се разтресе и се вдигна на задните си гуми като изплашен кон. Маклин чу сподавения писък на Лори… и в следващия миг скочи, за да спаси живота си, защото опустошителната ударна вълна от експлозията го удари и почти разкъса униформата му. Падна на асфалта на рамото си и чу писъка на гуми и сблъсъка на джипа в друга кола.

Следващото, което полковникът помнеше, беше, че вече е на крака, а униформата и палтото му висяха на парцали около тялото му. Той погледна Джъд Лори. Лейтенантът беше прострян по гръб насред останките от джипа, а тялото му потреперваше, сякаш се опитваше да изпълзи до някое безопасно място. Главата на Джъд Лори беше премазана и приличаше на спукана окървавена топка, а счупените му зъби тракаха като кастанети.

Маклин държеше пистолета в лявата си ръка. Изкуствената му дясна ръка с покрита с пирони длан все още беше закачена за китката му чрез здраво тиксо. По нея се стичаше кръв и капеше върху облечените в черна ръкавица пръсти и върху асфалта. Полковникът осъзна, че е раздрал ръката си от рамото до лакътя, но освен тази рана нямаше други. Навсякъде около него беше пълно с войници, които се биеха и стреляха, и един куршум се заби в асфалта на десет сантиметра от десния му крак. Той се огледа в опит да намери начин да се върне в лагера на АНС. Без транспорт беше безпомощен като най-нисшия пехотинец. Беше заобиколен от толкова много пищящи, викащи и стрелящи хора, че не можеше да мисли. Видя един мъж да натиска войник на АНС към земята и да го ръга безброй пъти с нож. Маклин опря дулото на пистолета си в главата му и му пръсна мозъка.

Откатът разтресе ръката му и гледката от падащия на земята убит войник прочисти мъглата в главата му. Знаеше, че трябва да се размърда или щеше да е мъртъв като този поданик на Братството пред него. Разнесе се свистенето на нов снаряд и страхът го стисна здраво за гърлото. Наведе глава и хукна да бяга, като избягваше биещите се край него мъже и прескачаше ранените и мъртвите.

Експлозията го посипа с отломки от асфалт. Маклин се спъна, падна и изпълзя френетично зад прикритието на една преобърната бронирана кола на АНС. Там го чакаше труп, чието лице почти беше отнесено. Полковникът си помисли, че това може би беше сержант Арнхолд. С треперещи ръце махна магазина на колта си и го замени с нов. Куршумите свистяха и се забиваха в бронираната кола. Той приклекна над асфалта и се опита да намери достатъчно кураж, за да продължи към лагера.

Над врявата от виковете успя да чуе „Отстъпление! Отстъпление!“. Третото нападение също се беше провалило.

Нямаше представа какво се беше объркало. Братството трябваше да бъде погубено досега. Но то разполагаше с прекалено много хора, превозни средства и огнева мощ. Нямаше нужда да правят нищо друго, освен да си стоят спокойно в онзи проклет търговски център. Трябваше да има начин да ги изкарат навън. Трябваше да има начин!

Камиони и коли започнаха да обръщат и да се отдалечават от търговския център. Войниците ги последваха, като много от тях куцаха и бяха ранени, но въпреки това спираха, за да изстрелят по няколко куршума срещу преследвачите си и отново продължаваха напред. Маклин се насили да стане и да побегне. Напусна укритието си и усети подръпване на палтото си. Веднага разбра какво го беше причинило — куршум. Той стреля четири пъти, без да се прицели, и побягна с останалите от Армията на съвършенството, докато автоматите покосяваха асфалта около него и още мъже паднаха мъртви.