Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Не отивам никъде без пистолета си — заяви то.

— Разбира се, защо не?

Роланд излезе от спалния си чувал и стана. Шийла, която вече довършваше един от шоколадовите десерти, каза:

— Хей, я почакайте! Ами аз?

— Господин Кемпка иска само момчето.

— Целуни ме отзад! Няма да остана тук сама!

Лори свали ремъка на пушката от рамото си и ѝ я подаде.

— Ето. И гледай случайно да не си отнесеш главата.

Шийла взе оръжието и прекалено късно осъзна, че това е същото оръжие, с което мъжагата беше убил бебето. Въпреки това не смееше да остане сама и без защита тук. Отново погледна кутията с шоколадови десерти, а Роланд последва Джъд Лори до караваната, измежду лентите на чиито спуснати щори се процеждаше жълта светлина от газени лампи.

Застанал на брега на езерото, Маклин свали черния си балтон и мръсната, изцапана с кръв тениска, която носеше. След това се зае с развиването на бинта от чукана на китката си, а Войника сянка го наблюдаваше мълчаливо. Когато приключи, остави превръзката да падне. Раната не беше красива гледка и Войника сянка подсвирна от видяното.

— Дисциплина и контрол, господинчо — каза той. — Тези две неща правят един мъж такъв.

Това бяха точните думи на бащата на Маклин. Докато растеше, постоянно му бяха набивани в главата и се бяха превърнали в негово житейско мото. Сега, за да се насили да влезе в тази солена вода и да направи каквото трябваше да се направи, се налагаше да използва всяка частица дисциплина и контрол, които можеше да намери в себе си.

Войника сянка занарежда с напевен глас:

— Раз, два, три, четири, раз, два, три, четири! Размърдай се, господинчо!

— О, Господи — изпъшка Маклин. За няколко секунди постоя със затворени очи. Цялото му тяло се тресеше от студения вятър и собствения му страх. Накрая взе ножа, запасан на кръста му, и тръгна към подиграващата му се вода.

— Сядай, Роланд — каза Дебелака, когато Лори ескортира момчето до караваната. Един стол беше разгънат от другата страна на масата, на която седеше Кемпка. — Затвори вратата.

Лори се подчини и Роланд седна. Ръката му все още държеше пистолета, който беше отпуснал в скута си.

Лицето на Дебелака се набръчка в усмивка.

— Искаш ли нещо за пиене? Пепси? Кола? Севънъп? Какво ще кажеш за нещо по-силно? — Той се разсмя със своя писклив женствен глас и многото му гуши се разтресоха. — Пълнолетен си, нали?

— Ще пия едно пепси.

— Ах. Добре. Джъд, ще ни донесеш ли две пепсита, ако обичаш?

Лори стана и отиде в другата стая, която според Роланд беше кухнята.

— За какво ме извика? — попита момчето.

— Искам да сключим сделка. Имам бизнес предложение за теб. — Кемпка се облегна назад и столът му запука и заскърца като фойерверки. Беше облечен в спортна тениска с отворена яка, която разкриваше редките кафяви косми на гърдите му, а коремът му се беше отпуснал над талията на лимоненозелените му полиестерни панталони. Косата му беше сресана и гелосана, а вътрешността на караваната миришеше на евтин сладникав одеколон. — Струва ми се, че си много интелигентно момче, Роланд. По-скоро интелигентен млад мъж . — Той се ухили. — Веднага мога да видя, че си много интелигентен. И в теб има пламък. О, да! Харесвам млади мъже с пламък в тях. — Погледна пистолета, който момчето държеше. — Можеш да прибереш това, да знаеш. Искам да бъда твой приятел.

— Това е чудесно. — Роланд продължи да държи пистолета насочен към Фреди Кемпка. Зловещата жълта светлина от газените лампи се отразяваше в многото пушки и закачените на куки пистолети на стената зад Дебелака.

— Е — Кемпка сви рамене, — така или иначе можем да поговорим. Разкажи ми за себе си. Откъде си? Какво се случи с родителите ти?

„Родителите ми — помисли си Роланд. — Какво се случи с тях?“ Помнеше, че всички слязоха в Земен дом, помнеше и земетресението в столовата, но всичко останало все още беше несвързано и неясно. Дори не можеше да се сети как изглеждаха майка му и баща му. Смяташе, че са умрели в столовата. Да. И двамата бяха заровени под скалата. Сега той беше Кралския рицар и нямаше връщане назад.

— Тези неща не са важни — заяви Роланд. — За това ли ме повика?

— Не. Исках да… ах, ето ги и напитките ни!

Лори се появи с две пластмасови чаши с пепси. Едната сложи пред Кемпка, а другата подаде на Роланд.

Лори имаше намерение да мине зад момчето, но то му каза с остър тон:

— Стой пред мен, когато съм тук. — Онзи спря, усмихна се, вдигна ръце в знак на съгласие и седна върху една купчина с касетки до стената.