Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Лори! Помогни ми! — В момента, в който изрече думите, си спомни, че беше дръпнал двете резета на вратата, за да не може момчето да избяга. Два пръста се забиха в лявото му око и едва не го изтръгнаха от очната му кухина. Един от юмруците намери носа му. Роланд заби с ужасна сила глава в устата му, разцепи устните му и изби два от зъбите, които паднаха в гърлото му.

— Помогни ми! — изпищя отново Дебелака с пълна с кръв уста. Той удари Роланд с ръка и го събори, след което се обърна по корем и запълзя към заключената врата. — Помогни ми, Лори! — извика през наранените си устни.

Нещо се уви и стегна около врата на Кемпка, като по този начин затвори кръвта в главата му и превърна лицето му в подобие на презрял домат. Той панически осъзна, че лудото хлапе го души със собствения му колан.

Роланд яхна гърба на Дебелака, както Ахав беше яхнал белия кит. Онзи започна да се души и да се бори да се освободи от хватката на колана. Кръвта пулсираше в главата му със сила, която заплашваше да накара очите му да изскочат от очните си кухини. Лори заблъска по вратата и се провикна:

— Господин Кемпка! Какво става?

Дебелака се надигна, изви треперещото си тяло на една страна и премаза Роланд в стената, но момчето не го пусна. Дробовете на Кемпка бяха жадни за въздух и той отново се изви на една страна. Този път Роланд изрева от болка и коланът се разхлаби. Дебелака изквича като ранено прасе и запълзя към вратата. Изправи се, за да дръпне първото от резетата… и един стол се стовари в гърба му. Той стана на трески и предизвика агонизираща болка в гръбнака му. Момчето започна да го обработва с единия от краката на стола, като го удряше в главата и лицето. Кемпка изпищя:

— Той полудя! Той полудя!

Лори отново заблъска по вратата.

— Пусни ме вътре!

Дебелака пое силен удар в челото и по лицето му потече кръв. Той замахна на сляпо към Роланд. Левият му юмрук го намери и чу как въздухът напусна тялото на момчето. То падна на колене.

Кемпка избърса кръвта от очите си, протегна се и се опита да издърпа първото резе. Пръстите му бяха окървавени и то му се изплъзваше. Лори блъскаше по вратата и се опитваше да я отвори.

— Той полудя! — виеше Дебелака. — Опитва се да ме убие!

— Хей, глупав шибаняк! — изръмжа момчето зад него.

Кемпка погледна назад и изквича от ужас.

Роланд беше взел едната от газените лампи, които осигуряваха светлината в караваната. Хилеше се като луд, а танкистките му очила бяха изпръскани с кръв.

— Дръж това, Майк! — провикна се той и хвърли лампата.

Тя удари Дебелака в главата, пръсна се и заля лицето и гърдите му с газ, която избухна в пламъци и подпали брадата, косата и предната част на тениската му.

— Той ме запали! Той ме запали! — заквича Кемпка и започна да се търкаля и да рита с крака.

Вратата се разтресе от ритника на Лори, но хората от „Еърстрийм“ я бяха направили много здрава.

Докато Дебелака се гърчеше на пода, а Лори риташе вратата, Роланд погледна рафтовете с пушки и куките с пистолети. Все още не беше приключил с Майк Армбръстър и смяташе да му покаже как Кралския рицар се справя с враговете си. О, не… въобще не беше приключил.

Заобиколи масата и си избра един красив .38-калибров „Смит и Уесън Спешъл“ с перлена дръжка. Отвори барабана му и видя, че в него има три патрона. Усмихна се.

Дебелака се опитваше да загаси пламъците на пода. Лицето му представляваше съвкупност от изгорена плът, коса и мехури, а очите му бяха толкова подути, че едва виждаше. Но зрението на момчето беше достатъчно добро. То отиде до него с револвер в ръка. Усмихваше се. Кемпка отвори уста, за да изпищи, но от нея излезе само грачене.

Роланд коленичи пред него. Лицето му беше плувнало в пот, а слепоочието му пулсираше. Дръпна петлето на .38-калибровия револвер и го насочи на сантиметри от главата на Дебелака.

— Моля те — замоли се той. — Моля те… Роланд… недей…

Усмивката не слизаше от лицето на момчето, а очите му бяха огромни зад очилата.

— Сър Роланд. Не го забравяй.

Лори чу изстрел. След около десет секунди последва още един. Той стисна здраво автоматичния пистолет на момчето в ръката си и блъсна вратата с рамо. Все още не поддаваше. Изрита я отново, но проклетото нещо беше много здраво. Смяташе да открие стрелба през вратата, но чу дърпане на резета.

Тя се отвори.

На прага ѝ застана момчето с .38-калибровия в ръка и с опръскани в кръв лице и коса. Хилеше се и занарежда с бърз, развълнуван и дрогиран глас: