Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Суон изпищя. Пищя дълго и силно и не можа да се спре. Отдръпна се назад от човешките глави, като нито за миг не спираше да пищи, и когато се обърна, видя още един манекен наблизо, и още един, и още един. Някои от главите бяха пребити и обезобразени, а други бяха изрисувани и разкрасени с гримове, за да им придадат фалшиви и неприлични усмивки. Помисли си, че ако не спре да пищи, дробовете ѝ ще се пръснат. Докато бягаше към Джош и Леона замлъкна, защото въздухът ѝ беше свършил. Пое си дълбоко дъх. Единствената ѝ цел беше да се отдалечи колкото се може повече от отрязаните глави. Над виковете на Джош успя да чуе как териерът изджафка три пъти от болка от задната част на „К-Март“.

— Суон! — изкрещя гигантът и изплю наполовина сдъвкания шоколадов десерт. Видя я да бяга към него. Лицето ѝ беше жълто като канзаска прах и по него течаха сълзи. — Какво и…

— Промоция, промоция! — затананика един весел глас по уредбата на „К-Март“. — Внимание, купувачи! Промоция, промоция! Трима новодошли на предния вход! Побързайте, за да не изтървете най-добрите предложения!

Отнякъде изрева грозно двигател на мотоциклет. Джош вдигна Суон, когато моторът се насочи по централната пътека към тях. Мотористът беше облечен като пътно ченге с изключение на индианските пера на главата му.

— Внимавайте! — провикна се Леона и Джош, със Суон в ръцете, скочи върху един щанд с ледени кубчета. Мотоциклетът се хлъзна между тях и се вряза в рафт с транзисторни радиоприемници. На другите пътеки се появиха още фигури, които бягаха към тях. Разнесоха се нечестиви викове и крясъци, които заглушиха обявлението „Промоция, промоция!“, което не спираше да се повтаря по уредбата.

Единият от новопоявилите се беше истинска грамада с черна брада, която буташе грозно джудже в пазарска количка. Следваха го мъже на различна възраст и външен вид, облечени в най-разнообразни дрехи — от костюми до халати. Някои бяха нарисували лицата си с боя, а други си бяха сложили бяла пудра. Джош забеляза един тревожен факт — повечето от тях носеха оръжия: брадви, кирки, мотики, градински ножици, пистолети, пушки, ножове и вериги. Плъпнаха по пътеките и наскачаха по щандовете, като се хилеха и крещяха. Джош, Суон и Леона бяха събрани заедно и заобиколени от повече от четиридесет крещящи мъже, „Защити детето!“, помисли си гигантът, когато единият от типовете се спусна, за да сграбчи ръката на Суон. Той го срита в ребрата и костите на онзи изпукаха. Нападателят полетя към приятелчетата си. Това предизвика още оживени подвиквания. Грозното джудже в пазарската количка, чието набръчкано лице беше оцветено с оранжеви светкавици, изграчи:

— Прясно месо! Прясно месо!

Останалите последваха примера му. Един измършавял тип дръпна Леона за косата, а някой друг я сграбчи за ръката, за да я издърпа в навалицата. Тя се превърна в истинска дива котка, която риташе и хапеше, и принуждаваше мъчителите си да се отдръпнат назад. Едно тежко тяло се стовари върху раменете на Джош и посегна към очите му, но той се изви и изхвърли мъжа към морето от злобни лица. Суон замахна с Ревльото и удари една от грозните мутри в носа, който се разцепи.

— Прясно месо! — провикна се отново джуджето. — Елате да си вземете прясно месо! — Мъжът с черната брада запляска с ръце и затанцува.

Джош удари един тип право в устата и два зъба полетяха като зарове в игра на табла.

— Махайте се! — изрева той. — Оставете ни! — Вместо да направят това, нападателите им се приближиха. Бяха прекалено много. Трима мъже дърпаха Леона в множеството и Джош видя ужасената ѝ физиономия. Нечий юмрук се вдигна и полетя напред и краката на старата жена омекнаха. „Проклятие!“, побесня гигантът и срита най-близкия маниак в капачката на коляното. „Защити детето! Трябва да защитя де…“

Един юмрук се вряза в бъбреците му. Някой го подкоси и той изпусна Суон, докато падаше. Пръсти се протягаха към очите му, челюстта му беше разтресена от юмрук, а обувки и ботуши обработваха тялото и гърба му и целият свят започна неумолимо да се върти.

— Суон! — извика Джош и се опита да стане. Мъжете го бяха притиснали като плъхове.

Гигантът вдигна поглед през червената мъгла от болка и видя един мъж с ококорени рибешки очи, който беше надвиснал над него с вдигната брадва в ръце. Размаха ръка в безсмислен опит да го спре, макар да знаеше, че брадвата ще го съсече и това щеше да е краят му. „О, проклятие!“, изруга наум той. От устата му течеше кръв. Какъв начин да си замине човек! Подготви се за удара с надеждата, че ще успее да стане с последни сили и да размаже главата на копелето.