Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Почакай! — провикна се Леона. Тя беше слязла от Муле и куцукаше след него. — Почакай малко!

Суон остави чантата си, но не и Ревльото, и последва старата жена. Муле тръгна с бавна крачка след тях. Териерът излая два пъти, след което се скри под изоставен фолксваген и остана там, за да наблюдава прекосяващите паркинга човешки същества.

— Почакай! — провикна се отново Леона, но не можеше да настигне гиганта, който се беше насочил към „К-Март“ като парен локомотив.

— Джош! — извика и Суон. — Изчакай ни! — Тя побягна, за да го настигне.

Някои от прозорците на супермаркета бяха счупени, но гигантът сметна, че вятърът е отговорен за това. Нямаше представа защо само тук беше светло и никъде другаде. „К-Март“ и разположеният до него „Фуд Джайънт“ бяха като оазис в изпепеляващо гореща пустиня. Сърцето му беше на път да изскочи от гърдите му. „Шоколадови десерти! — помисли си той. — Бисквити! Понички с глазура!“ Страхуваше се краката му да не го предадат, преди да стигне до „К-Март“, или това видение да потрепери и да се разпадне, когато минеше през предните врати. Нищо не изчезна и Джош влезе в този огромен магазин с всичките съкровища на света, наредени на рафтове и витрини пред него. Магическите думи „Сладки изделия и снаксове“, „Спортни стоки“, „За автомобила“ и „Домашни потреби“ бяха изписани върху дървени стрелки, които сочеха към различните части на маркета.

— Господи — каза Джош, полупиян от екстаз. — О, Боже мой!

Суон влезе в магазина, последвана от Леона. Преди вратата да се затвори, една размазана фигура се шмугна вътре като стрела. Териерът мина покрай гиганта и се скри някъде до централната пътека. Вратата се затвори и тримата застанаха заедно под ослепителната светлина, докато Муле цвилеше и потропваше с копита по асфалта отвън.

Джош мина покрай изложени скари за барбекю и чували с дървени въглища и отиде до един пълен с шоколадови десерти рафт. Желанието му за шоколад беше трескаво. Излапа три десерта „Милки Уей“ направо от опаковката им и нападна пакет „M&M“. Леона отиде до една маса, върху която бяха натрупани дебели спортни чорапи. Суон се залута между рафтовете, замаяна от количеството стоки и ослепителните светлини. С пълна с лепкав шоколад уста, Джош се обърна към една витрина с цигари, пури и тютюн. Избра пакет „Хав-А-Тампа Джуълс“, намери кибрит наблизо, стисна една от пурите между зъбите си и я запали, като дърпаше здраво, за да я разгори. Имаше чувството, че е попаднал в рая и всички удоволствия на супермаркета го очакваха. Териерът излая неспокойно няколко пъти.

Намираше се някъде в края на магазина. Суон огледа пътеката, но не можа да го види. Не ѝ хареса звученето на този лай. В него се криеше предупреждение и когато животното се разлая отново, звучеше така, сякаш е било сритано. Последва истинска буря от лай.

— Джош? — провикна се детето. Около главата на гиганта се беше образувал пашкул от тютюнев дим.

Той издиша и задъвка още десерти. Устата му беше толкова пълна, че дори не успя да отговори на Суон, а само махна с ръка.

Детето бавно отиде до задната част на супермаркета. Кучето не спираше да лае. Стигна до три манекена, облечени в костюми. Онзи в средата имаше синя бейзболна шапка и на него му се стори, че не си отива с останалата част от тоалета, но може би щеше да стане на неговата глава. Пресегна се и я свали.

Цялата восъчна глава се катурна от раменете на манекена, направо от изгладената бяла яка, и падна на пода в краката на Суон, придружена от звук, който приличаше на удрянето на пъпеш с чук.

Момиченцето се опули. В едната си ръка държеше бейзболната шапка, а в другата Ревльото. Главата имаше оредяваща сива коса и черни хлътнали очи, които гледаха нагоре. На бузите и брадичката ѝ бяха наболи сиви бакенбарди. Едва сега детето забеляза засъхналата червена плът и жълтия край на кокала, където главата беше отсечена от врата на този човек.

Суон примига и погледна другите два манекена. На единия беше поставена главата на тийнейджър, с изкривена уста и виснал език. Очите му гледаха тавана, а от ноздрите му се виждаше засъхнала кръв. Третата глава беше принадлежала на възрастен мъж, чието лице беше в дълбоки бръчки и с тебеширен цвят.

Суон се върна обратно на пътеката… и се удари в четвърти и пети манекен, облечени в женски дрехи. От яките им се катурнаха отрязаните глави на жена на средна възраст и малко момиченце с червена коса. Паднаха от двете ѝ страни. Лицето на момиченцето гледаше към нея, а ужасната ѝ лишена от кръв уста беше отворена в безмълвен писък.