Даина Чавиано - Мъжът, жената и гладът

— Може би са смятали, че вече знаеш.

Той се облегна на оградата. След няколко секунди каза:

— Ще се прибирам. Ще дойдеш ли с мен?

— Не мога.

— Какво ще правиш сега?

— Ще си търся работа.

Той се загледа в нея, сякаш му беше трудно да разбере за какво говори.

— А Давид?

— Има кой да го гледа… Или ще има. Първо трябва да отида на един адрес, който ми дадоха.

— Пожелавам ти късмет.

На сбогуване се разцелуваха. Тя продължи към Двайсет и първа, а той се отправи към Двайсет и трета, без да даде обяснение въпреки протестите на приятелите си.

Пицарията беше затворена поради ремонт.

— Но само преди два месеца я ремонтираха — настоя тя пред някакъв мъж, явно портиер, който се мотаеше из мястото.

— Има проблеми с водопровода.

Върна се обратно. Тази страна беше via crue is 79 79 Кръстният път (лат.) — отнася се до Страстите Христови от момента на залавянето му до разпъването му. — Б.пр. . Света Клаудия от Стара Хавана. Надяваше се Ватиканът да я канонизира, когато научи за страданията й. Куба имаше нужда от светица, дори да не е девица.

Взе друг автобус, който я остави на булевард „Прадо“, близо до прословутия „Колон“, квартала на проститутките преди революцията. В миналото проститутките били съсредоточени в няколко улици на този квартал. Днес обаче всичко беше различно. Целият остров се беше превърнал в огромен публичен дом, а обитателките му бяха инженерки и докторки. Успех, който заслужаваше признание.

Клаудия тръгна по тесните улички и се опита да си представи как е изглеждало това място по времето, когато родителите й са били млади, но не успя. Къщите не се различаваха по нищо от останалите сгради в града — същата атмосфера на разруха, същата умора по лицата… На входа имаше две врати. Дясната водеше към двор, лявата — към стълба, която Клаудия изкачи, следвайки указанията на листа хартия. Отвори й жена на неопределена възраст.

— Влез, скъпа. Игуменката ми се обади, но не предполагах, че ще дойдеш толкова скоро.

Отведе я в хола. Олющени от влагата стени, стари мебели, плочки в колониален стил с мавритански шарки, които покриваха стените от пода до метър и половина височина; огромни прозорци с метална мрежа, през които нахлуваше морският бриз…

— За да предпази децата да не се навеждат — обясни жената, когато забеляза погледа на Клаудия.

Всичко беше много чисто. Нито следа от прах по мебелите.

— Ела насам.

Поведе я по един коридор към стаята в дъното. Преди да влязат, жената постави пръст на устните си. Клаудия влезе тихичко. Пет деца спяха следобедния си сън в две големи легла. Жената изчака Клаудия да ги погледа няколко секунди, след което я побутна лекичко към хола.

— Вярвам в здравословните навици — каза тя, когато стигнаха до другия край на коридора. — Учили са ме, че децата трябва да спят следобед, и така отгледах своите. Поне докато не тръгнат на училище, горкичките ще могат да изживеят част от детството си.

— Кога мога да ви доведа Давид?

— На колко е години?

— Почти на три.

— Разбрах, че още нямаш работа.

— Не, и това е допълнителен проблем. Не знам кога ще мога да ви платя, нито дори дали ще мога да ви плащам достатъчно.

— Забрави за това. Питах те, за да разбера дали ще можеш да останеш с него през първите дни. Добре е за едно малко дете. Така ще свикне с къщата и с мен.

Клаудия хареса много идеята. Слезе по стълбите с чувство на лекота, облекчена и радостна. Половин час чака на спирката. Вече беше решила да се прибере пеша, но накрая успя да се качи в един автобус. Десет минути по-късно вървеше по „Лус“.

— Хеорхина, прибрах се — извика от двора на съседката си. — Ще се изкъпя и веднага ще взема малкия.

Влезе в стаичката си и започна да рови из чекмеджетата. Погледна часовника през рамо. Почти четири. Денят си беше отишъл неусетно. Отиде до резервоара с вода, който вече беше почти празен, и напълни една кофа. Трябваше да побърза, ако искаше да не чака на опашка, за да се изкъпе. Взе един сапун и уви бельото си в хавлиена кърпа; събу се и обу джапанки. За момент се загледа в пластмасовите цветенца, които украсяваха каишката между пръстите, и помириса силния аромат на сапуна под кърпата. Скоро нямаше да разполага с тези луксове — сапуните щяха да се изхабят, обувките щяха да се скъсат и най-лошото — щеше да остане без бельо. Давид вече нямаше да получава пюретата си. Затвори очи и притисна кърпата към гърдите си. Беше уморена до краен предел. Нямаше начин да спре това падане. Когато сякаш беше стигнала дъното, появяваше се нов повод за униние.