Даина Чавиано - Мъжът, жената и гладът

Глъчката накара Рубен да погледне към ъгъла. Клаудия се сгуши зад колоната с биещо до пръсване сърце, като се опитваше да не обръща внимание на стареца, който се приближаваше към нея и не преставаше да я ухажва с песните на Хосе-Антонио Мендес 69 69 Популярен кубински композитор и певец (1927–1988). — Б.пр. : И днес в сърцето си чувствам, че съм с теб всеки ден, ти прогони болката и тъгата в мен… Останалите мъже, вече разбрали, че присъстват на зараждането на роман, ръкопляскаха и викаха.

Клаудия изчака няколко секунди, после погледна иззад колоната. Рубен и непознатата се отдалечаваха в противоположна посока. Коя беше тя? Приятелка? Нова любовница?

— Остави, Бебо, не е за теб — извика един новодошъл. — Ездачките се чукат само за долари.

Клаудия се обърна разярена към мъжа и го разпозна. Беше един мулат, който живееше в кооперацията й. Реши да не му обръща внимание и потърси с поглед двойката, която пресичаше улицата.

— От облаците слез — прогърмя в ушите й гласът на негъра — и заживей в реалността, не гледай хората с високомерие…

Тя излезе на тротоара и се загледа в двете фигури, които се смесиха с минувачите. Зад гърба й продължаваше да звучи песента, посветена на някоя нейна посестрима от миналото:

— Мислиш, че с пари можеш да купиш всяка мента, но щастието не можеш, дори с цялото злато на светааа…

Направи няколко крачки и спря, без да я е грижа за интереса, събуден от тази сцена — осемдесетгодишен негър с бутилка в ръка пееше креолската си ария пред едно момиче, което се държеше така, сякаш беше глухо.

Да тръгне ли след тях? Ако съдеше по посоката, в която вървяха, не отиваха към жилището на Рубен. Може би отиваха в дома на момичето? В някой хотел? Рубен обаче нямаше нужда да ходи в хотел, за да спи с някоя жена — имаше си собствена стая… Някой я хвана за ръката. Тя се стресна, готова да го удари.

— Ей, скъпа, какво ти става?

Чак сега Клаудия разпозна приятеля си. Беше толкова променен. И тези дрехи…

— Не ме гледай така, сякаш съм призрак — каза й Акилес. — Какво правиш тук? Не виждаш ли, че разбунваш духовете?

— Видях Рубен и се скрих.

— Още ли продължаваш с това? Много си загубена. Половин Куба се чука за пари, а ти се притесняваш какво ще кажат хората.

Тя го погледна учудено.

— Знаеше ли?

— Тук всичко се знае. И няма нищо лошо в това. Виж, дори аз съм нещо като амазонка. — Той се завъртя, за да покаже дрехите си. — Разбира се, лична и безкористна амазонка. Чиста случайност… Щастлив съм. Щастлив!

— Влюбен ли си?

— И само как! Представяш ли, той е полковник.

— Полковник!

— Женен и с две деца, но е луд по мен. Само ако го видиш… Четирийсетгодишен, прилича на манекен… Ето, настръхвам само като си помисля за него.

Клаудия беше толкова изненадана, че тръгна с него, като забрави напълно закъде се беше отправила.

— Как се запознахте?

— Започна около историята с лодките. Знаеш, нали?

Клаудия кимна утвърдително и си спомни какво й беше казала познатата на Нубия за Ернесто, но реши да не разваля настроението на приятеля си.

— След като втората лодка успя да стигне до Маями, всеки ден се образуваха огромни опашки от желаещи да прекосят залива. И аз, разбира се, заставах най-отпред, защото бях сигурен, че нещата няма да спрат дотук. Всеки следобед обикалях от единия до другия край, за да видя дали няма да има друго отвличане и да се закача за него. Представяш ли си? Аз — жертва. Какво вълнение! Отвлечен до Маями!… Още ходя натам, но само от време на време. Това момче не ме оставя да дишам! Както и да е, един следобед го виждам — беше облечен цивилно — да взима една лодка. Нямах представа, че е там като тайно ченге, защото е полковник от Държавна сигурност. Заговори ме. Преплавахме седем пъти разстоянието от „Кабалерия“ до Касабланка и от Касабланка до „Кабалерия“. Останалото, както пише в романите, е история.

— Полковник от Държавна сигурност? — след първоначалното смайване я напуши смях. — Човече, ти изобщо не подбираш.

— Мама казва, че съм избягал от дявола, и е права — той подскочи радостно. — Представяш ли си, ако баща ми, който е военен и се пише за голям мъжкар, научи? Да ти призная… Ако не беше онзи негодник, знаеш кого имам предвид, никога не бих заминал оттук. Живеем в божествен рай, в безкраен празник, както би казал неповторимият Лесама 70 70 Хосе Лесама Лима (1910–1976) — кубински поет, писател и есеист. — Б.пр. …

Зад тях в далечината още се чуваше серенадата на негъра: