Даина Чавиано - Мъжът, жената и гладът

— Коя?

— Гая. Не я познаваш. Беше в горния курс на гимназията, преди ти да влезеш, но се премести в друго училище.

— Във факултета имах една състудентка с това име…

Гая имаше големи очи и отнесен и унил вид. Някои хора от опашката запротестираха.

— Бях им запазила ред — отвърна тя най-спокойно, без да обръща внимание на протестите, които накрая затихнаха.

— Как си? — попита Нубия.

Гая повдигна рамене.

— Оцелявам.

— Добре че те срещнах.

— Чиста случайност.

— Защо?

— Имаше голямо задръстване в зоната на пристанището. Отвлекли са една лодка.

— Каква лодка?

— От онези, които прекарват през залива.

— И защо?

— Отплавали са за Маями.

— Но кога?

— Вчера. Казват, че пристигнала невредима. Някакъв мъж я отвлякъл, а останалите пътници останали с него. Мисля, че само един се е върнал… Поне тези са стигнали благополучно.

— И друго бягство ли е имало? — намеси се Клаудия.

— Опит, но е завършил със стрелба.

— Кога?

— Не много отдавна. Не чухте ли за скандала? Вдигна се голям шум… Знаете ли кой е бил в нея?

Двете поклатиха отрицателно глава.

— Ернесто.

Двете вее така я гледаха недоумяващо.

— Онзи гей от Ведадо, който постоянно се навърташе около училището.

А, да — Клаудия си го спомни, защото беше имал връзка е Акилес. — Заловили ли са го?

Ти в кой свят живееш? Казах ти, че бреговата охрана е стреляла по лодката.

— Господи…

— Какво?

— Беше близък приятел на Акилес. Мислиш ли, че той вече е научил?

— Предполагам, че да.

— Горкият Акилес.

— По-скоро „горкият Ернесто“… Акилес си е жив и здрав.

В същия момент стигнаха до гишето.

— Има само „Сънди“, салата и шейк — каза продавачката.

— Няма ли „Туркино“?

— „Сънди“, салата и шейк — повтори тя с монотонен като на робот глас.

Нубия си помисли, че жената може би е получила късо съединение, като компютъра в „Одисея в космоса“. Обърна се към приятелката си.

— Какво ще поръчаш?

Клаудия си мислеше за юношата с нежни черти на лицето, който хвърляше трохи на врабчетата, седнал на пейка на алеята на „Прадо“, за тълпата пред канадското посолство, както и за една кандидат филмова режисьорка и за една бивша специалистка по история на изкуството.

— Какво ще поръчаш? — повтори Нубия.

Клаудия обаче беше изгубила апетит.

В Куба думата болас 66 66 На испански bola (топка). — Б.пр. означава слухове, били те верни или неверни. Това е синонимия чрез асоциация, тъй като топките, също като слуховете, се търкалят, плъзгат се, преодоляват препятствия, забавят или ускоряват ход в зависимост от терена, който прекосяват, и стигат до най-неподозирани кътчета.

В страна, където официалните новини никога не са това, което изглеждат, и никога не изглеждат това, което са в действителност, ролята на слуховете придобива особено значение. Обществото научава за това, което се случва, чрез тях. А теорията относно скоростта, с която слуховете се разпространяват, придобива космически измерения, с рекордно време на разпространение, което може да се изрази чрез формулата Vp= 3 х i, където 3 е минималният среден брой на хората, на които обикновено се разказва някоя новина, i е коефициентът на важност, която има новината за заинтересуваните, и Vp — скоростта, с която се разпространява въпросният слух.

Хавана би трябвало да стане обект на изследване от страна на Обединените нации… и не само защото старинната част на града е обявена за културно наследство на човечеството. В град с два и половина милиона жители един слух с много висок коефициент i, който се пуска в седем часа сутринта, стига до четири пети от населението преди десет. Това се случи например с мълвата, че канадското посолство, разположено в красивата сграда на Седмо авеню в „Мирамар“, дава изходни визи на всеки, който желае да работи в мините в Австралия. От гледна точка на здравия разум би изглеждало невъзможно подобна идея да бъде приета сериозно дори от десет души. В тази лудница обаче, каквато е островът, този вид слухове пораждат спонтанна и енергична реакция, която е много по-масова, отколкото когато принуждават хората да манифестират на площада с усмивка на уста, под заплахата да изгубят работните си места. Отчаянието е майка на бълнуването. Затова не е странно, че всеки слух, колкото и налудничав да изглежда, предизвиква струпване на хиляди хора, което от своя страна създава хаос в уличното движение.