Даина Чавиано - Мъжът, жената и гладът

— Газена лампа не се дава назаем.

— Сестра й от Банес пристигна — тя почисти остатъците от паста във вътрешността на тубата. — Представяш ли си? Живеят четирима в тази дупка, а сега са с трима повече, защото сестрата доведе децата си.

Постави фитила в тубата и извади единия край през горния отвор. Сложи чудноватия уред в буркана, наля в него малко керосин, който държеше в една консервна кутия. Пламъчето затрепери, в началото синкаво, после оранжево, и изпълни стаята с отражения.

— Трябва да кажа на майка Рита за това изобретение — каза Урсула.

Вечерта продължи на светлината на това приспособление. Клаудия поднесе бисквити и сирене (купени с долари от дипломатическия магазин) и наля вино (подарък от един турист). Разбира се, никой не попита — и тя не обясни — откъде бяха тези деликатеси.

— Ммм… Солени бисквити със сирене — изстена Нубия, сякаш беше получила оргазъм. — Ммм… Жълто сирене с дупки, с червена коричка, като онова, което даваха преди в рекламите… Солено, меко сирене, което не вони, а ухае възхитително, любимото сирене на мишоците на Уолт Дисни… Ммм… Сериозно се замислям дали да не си сменя професията.

— Нубия!

— Шегувам се, Урсулита. Кажи ми обаче истината, това сирене не е ли изкушение на сатаната?

Топовният гърмеж в девет отекна в стените на Стара Хавана, стигна до Сентро Хавана, мина през „Ведадо“ и продължи отвъд река Алмендарес, прекосявайки всички крайни квартали на града, като накара двата й милиона жители да погледнат машинално часовниците си.

— Трябва да тръгвам — обяви Урсула, която в този час имаше среща с още три монахини в една къща на шест пресечки от там.

— Рано е.

— За мен не. Освен това трябва да се върна при монахините. Наблизо са.

— Аха! — възкликна Нубия. — Така може да сте сигурни, че никоя няма да отиде да купонясва.

— Не става въпрос за недоверие, а за безопасност.

— Тогава ще те изпратя — заяви Нубия. — В този живот всичко се случва, човек излиза и го нападат по пътя… Така поне ще изнасилят мен, а ти ще избягаш. И без това няма какво да губя.

— Какви неща само говориш!

Приятелките се отдалечиха, докато Клаудия стоеше на прага, загледана в двата силуета, които изчезнаха в нощта. После затвори вратата, върна се на стола си и затвори очи. Мълчаливо призова Муба и изчака известно време, но негърката не се появи. Сякаш покровителката й я беше напуснала, изоставяйки я на благоволението на неизвестността.

Бурята продължи повече от очакваното. Валя неспирно в продължение на три дни и три нощи; беше малък потоп, който наводни града, особено ниските райони на „Ведадо“. Вестниците и новините съобщиха с обичайната си шаблонност за положението, макар и да не наблегнаха върху най-трагичните подробности. Например че много хора изгубиха малкото вещи, които имаха — хладилник, печка, мебели… В Стара Хавана беше по-зле — шест сгради се срутиха, а други двайсет бяха обявени за необитаеми заради течовете и пукнатините.

За щастие Клаудия живееше на първия етаж. Навярно щеше последна да напусне жилището, ако нещо се случеше с горните етажи… стига преди това те да не паднеха върху нея. Три дни обаче без да работи за нея бяха толкова катастрофални, колкото най-лошата буря. Сутринта на четвъртия ден излезе с пропити още от влагата кожа и дрехи — подобно на гълъбица, излетяла от Ноевия ковчег в търсене на място, където да кацне — и отиде да вземе Сиси. Щеше да се наложи да работят извънредно. Клаудия беше уговорила Хеорхина да гледа малкия срещу един долар, който щеше да й даде същата вечер.

Имаха късмет. Хванаха двама испански богаташи при Паметника на жертвите от Мейн. Всеки от тях можеше да й бъде дядо, но Клаудия си помисли за доларите и скрупулите й изчезнаха. Толкова се постара, че в края на вечерта вече имаше цяла торба, пълна с парфюми, месни консерви, кондензирано мляко, мюсли, бельо, сапуни, дезодоранти, шампоан и дори една допълнителна екстра — фенерче с резервни батерии. Възрастният мъж възнамеряваше да остане една седмица, така че тя се държа като истинска гейша, дори импровизира масажи, само и само да си осигури тази приказна ежедневна дажба. Докато слизаше от таксито, обгърната от уханието на „Шанел 5“, се почувства почти като Мерилин Монро.

Преди да вземе момчето, остави пакетите в стаята си. Характерният аромат от дипломатическия магазин изпълни помещението, прогонвайки неизменния мирис на мухъл. На излизане си даде сметка, че е изхарчила всичките пари. Хрумна й нещо. Прерови торбите, докато напипа това, което търсеше.