Даина Чавиано - Мъжът, жената и гладът

— Не, благодаря — Мавърката отказа чашата, която Хенри й подаваше. — Вече пих много.

— Да отидем в „Копа“? — предложи Сиси.

Взеха такси до хотел „Ривиера“. Когато обаче пристигнаха, кабарето още не беше отворено. Решиха да чакат в „Елеганте“.

— Искам да седна на бара — каза Сиси и дръпна Артуро. — Обичам да гледам как приготвят напитките.

Застанаха пред бармана, който раздробяваше лед.

— Заповядайте — каза им той и им подаде менюто.

— Искам един „Красива Куба“ — обяви Сиси.

Младият мъж взе шейкъра и сложи в него гренадин, лимонов сок, малко ром и парчета лед; разтърси шейкъра с ръка; изля струйка ментов крем в една чаша; прецеди съдържанието на шейкъра в чашата, като внимаваше да не се разтвори в крема, и го украси с резен портокал, стрък мента и една вишна. Накрая поръси коктейла с отлежал ром.

— Бихте ли ми казали с какво се приготвя коктейл „Мулата“? — попита Хенри, докато четеше листа.

— Какаов крем, отлежал ром, лимон и захар.

— Звучи добре.

— А „Севиля“? — попита Артуро.

— Гренадин, лимонов сок, бял ром, ангостура и сироп.

— Сироп в коктейл? Не, благодаря.

— Аз искам един — каза Мавърката.

През останалата част на вечерта сравняваха вкусове, като пиеха от чужди чаши и поръчваха нови смеси. Когато кабарето отвори врати, всички бяха пияни. Докато гледаха шоуто, изпълнено с пайети, пера и полуголи танцьорки, Хенри прошепна на Мавърката:

— Купих ти това.

Тя се обърна, без да го разбира за какво говори, и видя голяма лилава кърпа от коприна, която той завърза на врата й като шал. В съзнанието й светна предупредителна лампичка.

— Не, благодаря — прошепна тя. — Нямам нужда от никаква кърпа.

— Но аз искам да ти я подаря. Подаръците се правят за удоволствие, а не от нужда.

При други обстоятелства може би щеше да си тръгне с достойнство. Чувстваше се обаче толкова добре на това прекрасно място. Беше нахранена, сънлива, приятно отпусната в прохладната обстановка, където цветовете прогонваха сивотата на ежедневието. Остави се на горещия дъх, който пареше шията й… Глъчката стихна и тя се озова в огромно, огромно легло и някой я разсъбличаше и тя не оказа съпротива, когато разтваряха краката й, а лилавата коприна обхождаше бедрата й, издигаше се към корема й и галеше гърдите й, и чувстваше, че повдигат кръста й, проникват в нея, а тя се отдаваше на удоволствието, на чистото удоволствие, после я поставяха пред отворения балкон и тя усещаше, че се подмокря и нещо топло се стичаше отзад по бедрата й, изпитваше оргазъм като кучка, коленичила в нощта в някакъв луксозен хотел… Даже не забеляза, че невидимо същество съзерцава сцената, седнало на дивана в стаята.

Дори сутринта, когато се събуди гола в чужда стая, не разбра какво се е случило. Едва при вида на доларите до нощната масичка осъзна, че се е превърнала в поредната Сиси. Чу шума в ключалката. Бързо се пъхна в банята, за да си измие лицето. Някой почука леко на вратата на банята. Тя избърса сълзите си с кърпата и излезе. Хенри й подаде шепата долари, увити в копринената кърпа.

— Помислих, че си тръгнала без тях.

Тя усети как кръвта нахлува в лицето й, но една мисъл прогони мигновено всякакви скрупули. С тези пари можеше да влезе в който и да е дипломатически магазин и да купи храна и дрехи за сина си. Не можа да се познае, когато взе най-хладнокръвно доларите и ги прибра в чантата си.

— Виждал ли си Сиси?

— В кафенето е с Артуро. Ще дойдеш ли при нас?

— Трябва да тръгвам.

Тя се дооблече.

— Може ли да ти се обадя отново?

За малко да го прати по дяволите, но се сдържа. Беше я обзело някакво инстинктивно чувство на решителност и сила.

— Нямам телефон — отвърна спокойно тя. — Можеш да оставяш съобщенията си при Сиси.

Понечи да отвори вратата, но той я задържа, притисна я към стената и започна да я целува. Тя не се възпротиви, сякаш това нямаше нищо общо с тялото й. Би предпочела да го отблъсне, но мъжът отново се бе възбудил. Вдигна полата й и проникна в нея най-безцеремонно. В същия този миг зърна познатата фигура на мулата в отсрещния край на стаята. Тя го погледна, без да мигне, докато чужденецът се движеше в нея. Стори й се, че видението също се опипва, макар че не можеше да види цялото му тяло, полузакрито от ваза с цветя. Накрая мъжът я остави.

— Не ми каза името си — заяви той, заставайки между нея и вратата.

— Сиси ме нарича Мавърката, откакто…

— Не увъртай — той стисна ръката й. — Как се казваш?