Карън Монинг - Разкритието на древния ръкопис

Да направи леда мъглив, за да не може никой да го види. Да скрие тези зашеметяващи кадифени крила. Да смекчи златния ореол около него.

Да го направи да изглежда по-малко... ангелски, сексуален и еротичен. Но знаете какво казват за хумора по стълбището.

Кралят каза на Кат:

– Той е вашият Шинсар Дъб .

– Не! – възкликна Кат. – Не го искаме!

– Ваша е вината, че се измъкна. Задръжте го по-добре този път!

Чух Баронс да казва:

– МакКейб? Какво правиш ти тук?

В пещерата започнаха да се появяват хора – пресяваха се вътре. Към облечения в бяло МакКейб от Каза Бланк се присъедини приличният на леприкон рецепционист от първата ми нощ в хотела Кларин и уличният продавач на вестници, който ме беше упътил към Гарда и който ме беше нарекъл космат задник.

– Лиз? – каза Джо. – Ти откъде дойде?

Лиз не каза нищо, просто продължи да върви, за да се присъедини към Ънсийли краля.

– Той е прекалено голям за едно тяло – казах сковано.

– Знаех, че нещо не ù е наред! – възкликна Джо.

Кралят беше наблюдавал шийте зрящите и Баронс. Беше се представил като един от играчите, търсещи Книгата. Беше ме наблюдавал през цялото това време. От деня, в който бях дошла в Дъблин. Той ме беше регистрирал в Кларин.

– Още преди това, красиво момиче – кралят ми хвърли поглед, който ме ужаси. Гордост проблясваше в звездните му очи.

Учителят ми по физическо от гимназията се присъедини към него. Когато се появи директорът на основното ми училище, стиснах зъби и го изгледах бунтовнически.

От самото начало.

– Малко помощ щеше да ми дойде добре.

Кралят притисна наложницата нежно към гърдите си.

– Какво щеше да промениш ти?

– Трябва да ни я дадеш – настоя Дрий’лия. – Нужна ни е. Без В’лане кой ще ни води?

– Намерете си нова кралица! Тя е моя.

Кадифе избухна:

– Няма никоя...

– Имаш гръбнак, Кадифе, използвай го! – сопна се кралят.

– Ние не искаме Крус. Ти го вземи! – настояваше Кат.

– Какво става, по дяволите? Не можеш да взимаш кралицата. Ние работим за нея – казваше Дръстан.

– Ами Спогодбата? – каза Киън. – Трябва да я предоговорим.

– Промени ме обратно! – настоя Крисчън. – Изядох само една хапка. Не е достатъчно, за да ми причини това. Защо съм наказан?

Кралят имаше очи само за жената в ръцете си.

– Не можеш да си тръгнеш, докато не върнеш скапаните стени! – ръмжеше Дагиъс. – Нямаме представа как да...

– Ще разберете.

На пода започнаха да падат кожи – празни черупки от частите на краля. За миг се притесних, че и моята може да падне, но не падна.

Баронс ме беше върнал от състоянието ми на При-я . Не се съмнявах, че и кралят ще намери наложницата си. Където и да беше, в каквато и пещера на амнезията да беше впримчена, той щеше да се присъедини към нея. Да ù разказва истории. Да прави любов с нея. Докато един ден и двамата не се вдигнеха и не я напуснеха.

Момчето със замечтани очи започна да се променя, попивайки сенките, които излизаха от кожите.

Той се протегна и разшири, докато не се извиси над нас като звяра на Шинсар Дъб , само че без злата воля, и когато крилата му се разтвориха широко, засенчвайки залата в мрак, обсипан със звезди и светове, висящи от перата му, усетих неговата радост.

Мисълта, че тя го е напуснала съзнателно, го беше подлудила.

Но тя не беше. Била му е отнета.

Той я беше обичал през цялото време.

Преди да бъде създадена.

След като беше повярвал, че я няма.

Слънце за неговия лед. Мраз за нейната треска.

Желаех им вечността.

На теб също, красиво момиче.

Ънсийли кралят беше изчезнал.

Табелата беше тежка, но аз бях решена.

Въпреки че силата на Баронс щеше да направи нещата по-лесни, аз се справих и без него. Не бях в настроение за спор.

Когато развинтих и последната скоба, държаща весело боядисаната табела за завинтения в тухлената стена над вратата на книжарницата месингов пилон, той се изплъзна от ръцете ми, падна на тротоара и се пукна по средата.

РЪКОПИСИ И РАЗНИ МАККАЙЛА гушна букета, преди дори един клиент да беше погледнал нагоре и да види табелата.

Нямах проблем с това. Не звучеше правилно. Харесваше ми да виждам името си на него, но не се чувствах удобно с надписа. Това място беше... е, РРМ просто не се изтъркулваше по езика.