Дебора Харкнес - Нощна сянка

Последното, което трябваше да свърша в «Старата ложа», бе да занеса книгата, дадена ми от Матю, в библиотеката. Можех лесно да я загубя по пътя към Сет-Тур, а исках дневникът ми да е на сигурно място, по възможност далеч от любопитни очи. Наведох се над лехите и откъснах клонки розмарин и лавандула. След това на бюрото на Матю избрах перо и мастилница и написах един последен текст.

«5 ноември 1590 година, студено, вали.

Новини от дома. Готвим се за пътуване.»

След като духнах леко, за да помогна на мастилото да изсъхне, пъхнах розмарина и лавандулата между страниците. Леля ми използваше розмарин, за да прави магии за спомен, а лавандулата — за да вдъхне малко повече предпазливост на любовните заклинания. Подходяща комбинация за сегашното ни положение.

— Пожелай ни късмет, Сара — прошепнах аз и сложих малкото томче в края на полицата с надеждата, че ще го намеря там, когато се върна.

Рима Хаен мразеше месец ноември. Светлите часове намаляваха и всеки следващ ден губеха битката срещу сенките миг по-рано. По това време бе ужасно да си в Севиля — целият град се готвеше за празниците и непрекъснато валеше. Обичайно хаотичните шофьорски умения на жителите ставаха още по-опасни.

Рима бе прикована на бюрото си от седмици. Шефът ѝ бе решил да разчисти складовите помещения на тавана. Миналата зима дъждът бе пробил през старите напукани керемиди на покрива на разнебитената къща, а прогнозата за следващите месеци беше дори по-лоша. Нямаше пари за поправка, затова хората от поддръжката мъкнеха мухлясали кашони надолу по стълбите, за да се предпази всичко ценно от повреда в предстоящите бури. От останалите вещи се отърваха дискретно, и то така, че никой потенциален дарител да не разбере какво се бе случило.

Беше мръсна измама, но все някой трябваше да я свърши, помисли си Рима. Библиотеката беше малка, специализиран архив с оскъдни ресурси. Основната част на колекцията идваше от андалуско семейство, чиито членове можеха да проследят корените си чак до времето, когато християните бяха превзели обратно полуострова от мюсюлманските воини, отнели го от тях през 8-и век. Малцина учени намираха причини да ровят из странния спектър от книги и предмети, които семейство Гонсалви бе събирало през годините. Повечето изследователи ползваха главния архив и спореха за Колумб. Гражданите на Севиля пък предпочитаха в библиотеките им да има последния трилър, а не разпадащи се йезуитски наръчници от 18-и век и женски модни списания от 19-и.

Рима взе малко томче от ъгъла на бюрото си и свали очилата с цветни рамки от темето си, където те държаха косата ѝ назад. Беше забелязала книжката преди седмица, когато работник от поддръжката бе изпуснал дървена касетка пред нея и бе изсумтял от неудоволствие. Оттогава тя я бе записала в каталога като «Ръкопис на Гонсалви 4890» със следното описание: «Английска домакинска книга, автор — анонимен, от края на 16-и век». Като повечето домакински книги и тази бе предимно празна. Рима бе виждала подобна, но испанска, собственост на потомък на семейство Гонсалви, пратена на Университета на Севиля през 1628 година. Книжката бе с хубава подвързия, индексирана, разчертана и номерирана с красиво изписани с разноцветно мастило цифри. В нея нямаше и една дума. Дори и в миналото хората невинаги са си изпълнявали намеренията.

В домакински книги като тази се вписваха библейски цитати, откъси от стихотворения, девизи и сентенции на класически автори. Обикновено включваха и списъци за пазаруване, текстове на неприлични песни и описания на странни или важни събития. Тази обаче беше различна, помисли си Рима, докато черните ѝ очи се стрелкаха по страниците. За нещастие някой бе откъснал първия лист. На него най-вероятно е било написано името на автора. Без него на практика нямаше никакъв шанс да се идентифицира собственикът или някои от другите хора, споменати вътре с инициали. Историците се интересуваха много по-малко от свидетелства без имена и лица, сякаш анонимността им правеше човека зад тях по-малко важен.

На останалите страници имаше списък с видовете английски монети, използвани през 16-и век и относителната им стойност. На страница отзад бе нахвърлян набързо списък с дрехи: наметало, два чифта обувки, рокля с кожена подплата, шест камизоли, четири фусти, чифт ръкавици. Имаше и няколко записа с дати, които нямаха никакъв смисъл, и описание на лекарство против главоболие — кодъл, направен от мляко и вино. Рима се усмихна и се почуди дали би помогнало и срещу нейната мигрена.