Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Може би богинята е искала да се върнем в 1590 година не само заради мен. Срещата с Филип може да отвори старите ти рани и да им помогне да заздравеят.

— Не и преди да стане по-зле. — Матю наведе глава. — Но накрая може и да зараснат.

Пригладих косата върху твърдата му инатлива глава.

— Все още не си отворил писмото от баща си.

— Знам какво пише вътре.

— Може би все пак трябва да го отвориш.

Матю най-накрая пъхна пръст под печата и го счупи. Монетата падна и той я хвана в дланта си. Когато разгъна дебелата хартия, от нея се разнесе лек аромат на лаврово дърво и розмарин.

— На гръцки ли е? — попитах аз, след като надникнах през рамото му към единствения ред в писмото и разпознах буквата «фи» отдолу.

— Да. — Матю прокара пръст по буквите и установи първия сензорен контакт с баща си. — Иска да се върна у дома. Незабавно.

— Ще понесеш ли да го видиш отново?

— Не. Да. — Пръстите му смачкаха страницата и я скриха в затворения му юмрук. — Не знам.

Взех листа от него и го изгладих. Монетата проблясваше в дланта на Матю. Такова малко парченце сребро, а предизвика толкова неприятности.

— Няма да се изправиш пред него сам. — Да съм до него, когато се срещне с мъртвия си баща, не беше кой знае какво, но бе всичко, с което можех да облекча мъката му.

— Всеки е сам, когато е с Филип. Някои смятат, че баща ми може да надниква в хорските души — промълви Матю. — Притеснявам се да те отведа там. Мога да предвидя как би реагирала Изабо: студенина, гняв, след това опрощение. Но за Филип нямам никаква идея. Никой не разбира как работи мозъкът му, каква информация има, какви капани поставя. Дори Паството не знае какво е намислил, а Бог им е свидетел, че достатъчно дълго са се опитвали да отгатнат.

— Ще го преживея — уверих го аз. Филип трябваше да ме приеме в семейството. Също като майката и брата на Матю. Нямаше да има друг избор.

— Не мисли, че можеш да го надвиеш — предупреди ме Матю. — Може и да приличаш на майка ми, както отбеляза Галоуглас, но дори тя се оплита в мрежите му от време на време.

— А ти член ли си на Паството в настоящето? Затова ли знаеше, че Нокс и Доменико също са членове? — Вещерът Питър Нокс ме преследваше от момента, в който поръчах Ашмол 782 в Бодлианската библиотека. А Доменико Микеле беше вампир със стара вражда със семейство Дьо Клермон. Той беше в Ла Пиер преди друг член на Паството да започне да ме измъчва.

— Не — отвърна кратко Матю и се обърна настрани.

— Значи това, което каза Хенкок: че в Паството винаги има по един Дьо Клермон, вече не е вярно? — Затаих дъх. Кажи «да», насърчавах го по телепатия, дори да е лъжа.

— Все още е вярно — изрече той равно и разби всичките ми надежди.

— Тогава кой?… — Замлъкнах. — Изабо? Болдуин? Със сигурност не и Маркъс!

Не можех да повярвам, че майката на Матю, брат му и синът му може да са замесени, без някой да се е изпуснал за това.

— В родословното ми дърво има същества, които не познаваш, Даяна. Във всеки случай не ми е позволено да разкривам самоличността на този, който седи на масата на Паството.

— Някои от правилата, на които трябва да се подчиняваме, важат ли за семейството ти? — почудих се аз. — Месите се в политиката, виждала съм счетоводни книги, които го доказват. Да не би да се надяваш, че когато се върнем в настоящето, този тайнствен член на семейството ще ни защити по някакъв начин от гнева на Паството?

— Не знам — каза кратко Матю. — Вече не съм сигурен в нищо.

Плановете ни за заминаването бързо се оформиха. Уолтър и Галоуглас поспориха за най-добрия маршрут, докато Матю привеждаше делата си в ред.

Хенкок бе пратен в Лондон заедно с Хенри и опакован в кожа пакет с кореспонденция. Като благородник от видимия свят, графът бе призован в двореца за честването на годишнината на кралицата на 17 ноември. Джордж и Том заминаха за Оксфорд със значителна сума пари и опозорения Марлоу. Хенкок ги предупреди за ужасните последствия, които ще се стоварят, ако демонът създаде още неприятности. Матю може и да заминаваше надалеч, но Хенкок щеше да е на една сабя разстояние и нямаше да се поколебае да замахне с нея, ако се наложеше. В допълнение Матю инструктира Джордж какви точно въпроси за алхимичния ръкопис да задава на учените от Оксфорд.

Моите приготовления бяха далеч по-прости. Имах няколко вещи, които трябваше да опаковам: обеците на Изабо, новите си обувки и една-две рокли. Франсоаз положи огромни усилия да ми ушие строга рокля с цвят на канела за пътуването. Нейната висока, поръбена с кожа яка се закопчаваше плътно и пазеше от вятър и дъжд. Коприненомеката лисича кожа, която Франсоаз приши в подплатата на наметката ми, щеше да ме топли добре, както и кожата, с която поръби бродираните ми нови ръкавици.