Дебора Харкнес - Нощна сянка

Матю се поколеба.

— Така си и знаех — процеди Уолтър. Тъкмо слагаше ръкавиците си.

— Така ли искате да се сбогувате? — попитах ги.

— Даяна — кимна ми Уолтър.

— Здравей, Уолтър. Конярят ти е долу с коня.

Той тръгна към вратата, но спря.

— Бъди разумен, Матю. Не мога да изгубя цялото доверие на двора. Бес разбира по-добре от всички колко опасен може да бъде гневът на кралицата. В двора на Елизабет добруването е мимолетно, а изпадането в немилост — завинаги.

Матю гледаше как приятелят му слиза по стълбите.

— Господи, прости ми. Първия път, когато чух този план, му казах, че е мъдър. Горката Бес.

— Какво ще се случи с нея, когато си тръгнем? — попитах.

— С наближаването на есента бременността на Бес ще започне да личи. Двамата ще се оженят тайно. Когато кралицата попита за отношенията им, Уолтър ще отрече. Многократно. Репутацията на Бес ще бъде съсипана, съпругът ѝ ще бъде разобличен като лъжец и двамата ще бъдат арестувани.

— А детето? — прошепнах.

— Ще бъде родено през март и ще умре следващата есен. — Матю седна на масата и се хвана за главата. — Ще пиша на баща си и ще го помоля Бес да получи закрилата му. Може би Сюзана Норман ще се погрижи за нея по време на бременността.

— Нито баща ти, нито Сюзана могат да я защитят от удара, че Рали се отрича от нея. — Отпуснах ръце върху ръкава му. — А ти ще отречеш ли, че сме женени, когато се върнем.

— Не е толкова просто — смънка Матю и ме погледна измъчено.

— Уолтър каза същото. А ти заяви, че не е прав. — Спомних си пророчеството на баба Алсъп. — «Стар свят умира и нов се ражда.» Идва времето, когато ще трябва да избираш между сигурността на миналото и обещанието на бъдещето, Матю.

— Ала миналото не може да се поправи, колкото и да се опитвам — каза горчиво той. — Повтарям го на кралицата всеки път, когато тя се терзае какво решение да вземе. Отново попадам в собствения си капан, както не би пропуснал да посочи Галоуглас.

— Изпревари ме, чичо. — Галоуглас беше влязъл безшумно в стаята. — Купих хартия. И пера. А също и тоник за гърлото на Джак.

— Ето какво се получава, когато прекарва цялото си време по кулите и си приказва за звездите с Том. — Матю разтърка лицето си. — Ще трябва да се погрижим Том да е осигурен, Галоуглас. Уолтър няма да може да го държи още дълго на служба. Хенри Пърси ще трябва да опере пешкира за пореден път, но трябва да направя нещо и за неговата издръжка.

— Като стана дума за Том, виждал ли си чертежите му за едноокото му средство за наблюдаване на небето? Двамата с Джак го наричат звездно стъкло.

Скалпът ми се опъна, когато нишките в стаята забръмчаха от енергия. Времето тихо запротестира в ъглите.

— Звездно стъкло. — Опитвах се да говоря спокойно. — Какво представлява то?

— Питай го сама — предложи Галоуглас и обърна глава към стълбите. Джак и Рошльо се втурнаха в стаята. Том ги следваше разсеяно с чифт счупени очила в ръка.

— Определено ще оставиш белег върху бъдещето, ако се набъркаш в това, Даяна — предупреди ме Матю.

— Вижте, вижте, вижте. — Джак размахваше дебело парче дърво. Рошльо следеше движенията му и се мъчеше да захапе пръчката. — Господин Хариът каза, че ако издълбаем това и сложим лупите в краищата, ще можем да виждаме далечните неща като близки. Знаете ли как да дялкате, господин Ройдън? Ако не, мислите ли, че дърводелецът на «Сейнт Дънстън» ще може да ме научи? Има ли още кифлички? Стомахът на господин Хариът курка цял следобед.

— Дай да видя това — казах и протегнах ръка за дървото. — Кифличките са в шкафа при стълбите, Джак, където са си винаги. Дай една на господин Хариът и вземи една за себе си. И не — продължих, преди да е отворил устата си, — няма да я делиш с Рошльо.

— Добър ден, госпожо Ройдън — отнесено поздрави Том. — Щом едни прости очила помагат на човек да види Божието слово в Библията, със сигурност би могло да се направят и по-сложни, които да ни помогнат да видим Божиите дела в Книгата на природата. Благодаря, Джак. — Той разсеяно захапа кифличката.

— И как ще ги направите по-сложни? — полюбопитствах, без да смея да си поема дъх.

— Бих комбинирал вдлъбнати и изпъкнали лещи, както препоръчва синьор Дела Порта в една книга, която ми попадна миналата година. Ръката ми не може да ги държи раздалечени на подходящото разстояние. Затова се опитваме да увеличим разстоянието с това парче дърво.

С тези свои думи Томас Хариът промени историята на науката. И изобщо не се наложи да се бъркам в миналото — само трябваше да се погрижа това минало да не бъде забравено.